Навършиха се 124 години от рождението на водача на ВМРО Иван Михайлов. Роден е на 26 август 1894 г. в Ново село, Щипско, а житейският му път завършва в Рим, Италия, на 5 септември 1990 г. Това споделиха от ВМРО на официалната си страница.
Иван Михайлов е достоен наследник на Тодор Александров, който всъщност започва да търси виновника за убийството на последния некоронован крал на Пирин планина, в следствие на което започват братоубийствените войни във ВМРО. Михайлов е едва 27-годишен, когато е убит Александров, но твърдо се налага като лидер на Организацията
Той е и човекът, който променя техниката за работа на революционната организация – вместо с чети, Михайлов работи индивидуално, затова има толкова много атентати на ВМРО. Ново нещо, което прилага, е вкарването на жените като атентатори. Такива случаи са с неговата съпруга – Менча Кърничева, и Мара Бунева. Иван Михайлов е човекът, който дори от Рим е ръководил Организацията във всяко едно отношение.
Михайлов и последователите му се борят за автономна Македония, тъй като ясно разбират, че не е възможно територията директно да се присъедини към България. Същевременно Ванчо променя изцяло стратегията на Организацията, като забранява в Македония да навлизат чети по-големи от 10-15 души и налага като един от основните способи за постигане на целта, атентатите срещу сръбските правителствени учреждения и представители. По това време е факт още една организация, противостояща на Михайлов – ВМРО-Обединена. Тя е покровителствана от Георги Димитров и отхвърля федеративната идея. Част от привържениците на Протогеров си сътрудничат тясно с ВМРО-Обединена, като след смъртта на водача си много от тях се присъединяват към организацията.
Михайлов се бори с всички сили срещу сърбизирането на областта и дискриминирането на хората с българско самосъзнание. Следвайки целта си, той не се спира пред нищо и на практика превръща ВМРО в нелегална терористична организация. Най-знаковият „удар“ на михайловото ВМРО безспорно е атентатът в Марсилия срещу сръбския крал Александър Караджорджевич. Той е организиран заедно с „Усташа“ на 9 октомври 1934 г.
Кралят е убит. След този акт и след деветнадесетомайския преврат новият министър- председател Кимон Георгиев се заема да ограничи влиянието на организацията, която на места (например в петричко) управлява почти автономно от държавата. Михайлов се оказва политически бежанец.
През Втората световна война Третият райх търси сътрудничество с Михайлов. Той обаче вече отхвърля предложението на Германия за създаване на независима македонска държава, тъй като предвижда изхода на войната. След края ѝ пътува из Европа, за да се установи в Рим, където се отдава на писателска работа. Неговите „Спомени“ стават изключителен ценен исторически извор. Въпреки огромния му принос в борбата за правата на изстрадалите си сънародници от Македония с всякакви средства, който го прави и толкова спорна личност, в историята остава неговата скромна самооценка: „Аз съм българин от Македония“.
Личността на Ванчо Михайлов много често е определяна като противоречива, а всъщност не е такава, защото всяко негово действие е последователно, водено от убедеността на силен и достоен човек в правотата му. За живота на Михайлов всеки има своята истина. Пътят му е изключително сложен и повратен, точно каквато е и съдбата на земята, за която се бори…
