Екологичният колапс е може би най-голямото предизвикателство, с което се е сблъсквал човешкият вид. И все пак, остава огромна пропаст между действията, които знаем, че ни трябват, и частичните решения, предлагани от политиката и бизнеса за намаляване на емисиите, без да нарушават принципно статуквото.
В поредица, публикувана от Deutsche Welle, се излагат иновативни идеи, които имат потенциала да революционизират нашето разбиране за екологичната криза.
През 2020 г. пандемията COVID-19 даде тласък на идеята, че е необходима и възможна далеч по-радикална промяна. Но какъв би бил животът в една екологично доброкачествена цивилизация? И как да я стигнем? В тази поредица са представени радикални идеи, които предлагат потенциални отговори на тези големи въпроси на нашето време.
Амитав Гош, една от най-известните литературни фигури в Индия, оспорва климатичната „криза“ като специфична западна идея . За по-голямата част от света това е само последното опустошение на колониализма. Гош твърди, че мащабът на необходимите промени е ужасяваща заплаха за онези, които държат властта в днешния световен ред. За тях краят на капитализма би бил толкова лош, колкото и краят на света.
Но как би изглеждал краят на капитализма, какъвто го познаваме?
Днес нашите икономики работят на принципа на безкрайна експанзия. Но някои икономисти казват, че не можем да продължаваме да нарастваме в планета с ограничени ресурси. Време е да обърнем напълно централната логика на икономическата мисъл и да започнем управлявано свиване на БВП.
Най-проспериращите общества в света ще трябва да „стегнат коланите си“. Но това, което губим в материално богатство, може да бъде спечелено в свободното време. Изтощените, ограничени във времето работници са по-малко склонни да пазаруват, да ядат и да пътуват на зелено. По-малкото работа може да ни помогне да изместим фокуса от натрапчивото потребление и да изградим алтернативи към нашия тежък въглероден начин на живот.
В Индия местните активисти интегрират по-добро управление на ресурсите в системите за вземане на общи решения, които се основават на swaraj , философия на самоуправление с древни корени на субконтинента. Привържениците на „eco-swaraj“ казват, че тя предлага алтернатива на развитието по път, който подражава и заплашва да повтори грешките на Глобалния север.
Тъй като ценностите на Запада очевидно ни насочват към сблъсък с катастрофа, постколониалните мислители като Байо Акомолафе оспорват основните предположения на европейската мисъл. Той твърди, че разделението на Просвещението между природата и човечеството е позволило широко разпространена експлоатация и се позовава на ученията на йоруба за по-цялостен поглед върху хората и планетата.
Но как да включим присъщото зачитане на природата в конкретните разпоредби? На глобално ниво, правните системи трябва да се променят, така че да дават на природата законни права. Това предполага един коренно иновативен начин на мислене за обществото на бъдещето, чиито закони ще се фокусират върху създаване на хармония между човек и природа, вместо върху досегашното й унищожаване чрез политики и норми, насочени единствено към трупане на богатства от „майката природа“.
Тези идеи предлагат храна за размисъл в решаващ момент от човешката история. Могат ли да ни помогнат да прекроим човешката цивилизация, за да запазим нейното бъдеще? Или Дерик Йенсен има право да твърди, че човешката цивилизация е по своята същност разрушителна и единствената ни надежда е завръщането към живота на нашите предци?
