Ако изборите бяха днес, в парламента ще влязат 8 партии - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало", БСП, МЕЧ, ИТН и "Величие". ГЕРБ остава стабилен лидер с 25,5% подкрепа, показва проучване на "Алфа Рисърч".

Втора е коалицията ПП-ДБ (13,9%), въпреки сътресенията, следвана плътно от "ДПС - Ново начало" (13,1%), която увеличава влиянието си на фона на това, че АПС остава под прага за влизане в Народното събрание.

При двата коалиционни партньора на ГЕРБ – БСП и ИТН – не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8 на сто, а ИТН бележи лек спад (до 4.7%). Електоратът на тази партия е с висок емоционален заряд и реагира силно не само на неудачни действия, но и на обидно слово.

Симптоматични размествания обаче се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но Възраждане е в отстъпление (до 11.5%), за сметка на МЕЧ (6.3%), Величие остава на 4.1%. 

На този етап могат да се изкажат две хипотези за този развой, в който със сигурност ще има и последваща динамика. Първо, "Възраждане" заложи основно на протестите срещу еврото, а в тази тема влезе остро и президентът Радев. Така,  партията не успя да акумулира единствено за себе си гласовете на противниците на единната европейска валута, а с окончателното решение за въвеждането на еврото, хората се ориентираха към търсене на практическа информация какво и как да правят, а не към радикални улични протести. Втората хипотеза е свързана с позиционирането на МЕЧ в по-общото популистко говорене тип "антиелити“, което в съчетание с активност в социалните мрежи привлича подвластните на такъв тип послания привърженици на сектора. Към това трябва да прибавим и високата волатилност на този профил избиратели, които през последните години преминаха последователно от Атака, към НФСБ, ВМРО, Възраждане и които по принцип са склонни да търсят нови, по-атрактивни изразители на своите виждания.

Отношението към институциите: отпечатъкът на разделеното общество

Както повечето български правителства през последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето. Обществената ѝ популярност намалява, като положителните оценки спадат до 26%, а отрицателните се увеличават до 39%. Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната. 46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.

Негативните оценки към правителството идват по две линии – от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми – в здравеопазването, социалната сфера с разкритите "домове на ужасите“, инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр. Премиерът има капитал, който би могъл да консолидира доверието към правителството, но това не може да стане без резултати в отделните политики.

Продължаващото огромно разделение в обществото личи и в негативния рейтинг на Народното събрание  (8% одобрение : 69% неодобрение), който е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган  на страната. Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение : 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.

Президентът Радев продължава да бъде политикът с относително най-висок рейтинг (39% положително : 33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото и в частност, в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото, отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията.

Доверието в политически лидери: скритите ефекти на доминото от събития

Борисов остава партийният лидер с най-високо доверие (22.3%), но с леко отстъпление от януари. Акциите срещу кметове и заместник-кметове от ПП имат за първоначален резултат по-сериозни щети за ПП и повишаване на значимостта и рейтинга на лидерите на ДБ – Божидар Божанов (16.5%), Ивайло Мирчев (16.3%). И при двамата обаче неутралните оценки и респективно, степента на неразпознаване, са високи. От развитието на мнението на хората, които нямат определено мнение за тях, ще зависят бъдещите им позиции. Останалият засега единствен лидер на ПП – Асен Василев се ползва с подкрепа от 11.6 на сто, което е близо до измереното през януари и по всяка вероятност отразява ремобилизацията на привържениците след последователните арести на двама ключови представители на местната власт.

Интересна е и динамиката в рейтингите на лидерите на оформилото се единно трио – "Възраждане", МЕЧ, Величие. Позициониралият се като най-радикален протестен говорител Костадин Костадинов, макар и заемащ четвърта позиция по степен на одобрение (14.5%),  губи от януарския си рейтинг и е застигнат много плътно от активния в социалните мрежи и фокусиран върху послания "антиелит" Радостин Василев (14.4%). Лидерите на двете съуправляващи партии Атанас Зафиров (10.3%) и Слави Трифонов (12.4%) било заради по-голяма пасивност, било заради неодобрение от страна на техни симпатизанти към публично изразени позиции, или отсъствие на видими ползи от участието им в управлението, също са в лек негативен тренд.

В резултат от активното приобщаване на нови структури, лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски повишава рейтинга си с 1 пункт (до 6.8%), като остава и най-силно поляризиращата фигура. Едва 17% имат неутрално мнение за него, което е най-ниският дял спрямо всички останали лидери, дори и спрямо ветерана Борисов.

Електоралните нагласи: между спокойствието на неизборния период и дамоклевият меч на евентуални нови партийни проекти

Електоралните нагласи, измерени в неизборен период, не са точен ориентир за евентуален изборен резултат "ако следващата неделя има избори“. Те в много голяма степен възпроизвеждат актуалното парламентарно и извънпарламентарно статукво и едва когато "всички актьори са на сцената“ може да се установи реалното съотношение на силите. Те обаче могат да бъдат разглеждани като индикатор за позитиви, или щети, които партиите търпят в резултат от участието си в текущия политически живот.

Към момента на провеждане на проучването, две са най-силно обсъжданите теми, с потенциал да повлияят върху електоралните нагласи към партии от различни части на политическия спектър: какви са щетите върху ДБ-ПП в резултат от действията на КПК и оттеглянето на Кирил Петков и има ли поле за нови политически проекти.

"Алфа Рисърч" зададе въпроси и по двете горещи теми, които помагат да се разбере динамиката в електоралните нагласи. "При съмнения за корупция, еднакво активно ли работят прокуратурата и разследващите органи по случаи, свързани с управляващите и опозицията?"

Едва 5.9% смятат, че еднакво активно се разследват такива случаи и сред управляващите, и сред опозицията. Още по-малко, 1.6% твърдят, че по-активно се разследват  казуси, свързани с управляващите. 38.3% са на мнение, че разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията.

Други 41.7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно нито когато засягат управляващите, нито опозицията. Тази нагласа предопределя и изключително високият на пръв поглед дял избиратели, които са готови да  търсят "ново спасение“. На експерименталния въпрос "биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията“, 49% заявяват "да“, 25% - "не“, и още толкова – "не могат да преценят“. Именно защото съществува усещането за "игра“ между партиите и покровителство при случаи на корупция, най-голяма щета от отделните акции търпи не отделна партия, а политическите субекти като цяло.