Ключовият въпрос на тези избори е накъде иска да върви България. Позицията на „Демократична България“ е ясна – западна, евроатлантическа ориентация и последователен, пълноценен член на ЕС и НАТО, влизане в Шенген и Еврозоната в рамките на година. Това каза в ефира на Bulgaria On Air доц. Атанас Славов.
Водачът на листата в Стара Загора заяви, че „Демократична България“ работи за парламентарно избран кабинет и коалиционно управление, което да прави реформи и ясно позиционира държавата ни като активен член на ЕС и НАТО. Според него служебното правителство не трябва да предоговаря въпроси с външната политика и нашата геополитическа ориентация. За него тази намеса е недопустима.
“Ние сме твърдо против разговори с “Газпром”, защото самите те ни врътнаха кранчето. Казано на юридически език това е едностранна промяна в договора, която е недопустима. България трябва да претендира обезщетение и компенсации от “Газпром” и да си ги вземе този път,” каза юристът.
Според него България не трябва да прави никакви жестове към “Газпром”, защото никога “Газпром” нищо не ни е давал даром. Той припомни, че за АЕЦ “Белене” България беше осъдена да плати над 1 млрд., защото някой е подписал анекс към договор.
“Не бива да променяме договора с “Газпром”, ако искаме да защитим нашата позиция пред арбитраж. Защото е ясно в коя страна е неизпълнението. Мястото на политиците е да осигурим компенсации на онези бизнеси и домакинства, които наистина не могат да понесат тази тежест, но нека да го кажем в прав текст – националната сигурност и независимостта са скъпо нещо и трябва да се плаща за тях. Беше грешка, че служебното правителство отказа 6-те танкера втечнен газ”, каза той.
“Цялата тема за енергетиката е въпрос на сигурност”, каза Атанас Славов. Като кандидат за народен представител от Стара Загора той даде приер с тревогите на хоратата в неговия район свързани с работата на “Марица-Изток”.
Във вътрешнополитически план най-близки като политическа платформа на „Демократична България“ са от ПП, затова и са управлявали заедно, за това им е е било предложено да се коалират.
“Колегите от ПП се самоопределиха в център-лявото пространство, докато „Демократична България“ винаги сме се заявявали като дясноцентристка политическа сила”, изясни Славов, но изтъкна, че сега на България и трябва широк консенсус по ключовите приоритети на страната – енергийна сигурност, здравеопазване ,съдебна реформа, електронно управление.
Прокуратурата не бива да се меси в работата на държавните органи, защото това на практика подменя волята и легитимността на избирателя, каза той по повод искането на прокуратурата да осъществява “надзор за законност”. Действащият Закон за съдебната власт предвижда осъществяването на такъв надзор, който от гледна точка на конституционния ни модел е проблематичен, затова и Министерство на правосъдието е в процес на подготовка на тълкувателно питане до Конституционния съд.
“Позицията на „Демократична България“ от няколко години е, че такъв надзор за законност не трябва да има. Прокуратурата трябва да се фокусира върху нейната обвинителна функция, да прави това, за което съществува – да разследва, да обвинява, да постига обвинителни присъди, да бори корупцията, а надзорът за законност има достатъчно инспекторати и контролни органи, които да го осъществяват”, заяви конституционният експерт.
“Да си спомним колко пъти прокуратурата се е намесвала в неща, които всъщност не са й били работа – от мерките по време на пандемията, та до цената на яйцата по Великден. Това е част от популистката роля на прокуратурата, която й дава възможност да извършва репресии и да се ползва като инструмент за натиск”, беше категоричен депутатът от 47-ото Народно събрание, където беше заместник-председател на правната комисия.
Въпросът кой да контролира главния прокурор е винаги на дневен ред, защото нашият конституционен модел не дава добър отговор, изтъкна Славов. Той припомни, че под ръководството на министър Надежда Йорданова в Министерство на правосъдието е изработен законопроект, който много ясно да въведе механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор. Той е изпратен за становище до Венецианската комисия и Славов се надява в новия парламент да бъде приет.
