Български историци, учени и общественици се обявиха в противореива декларация срещу меморандума на София до страните членки на Европейския съюз, в който България поставя сериозни претенции и червени линии по пътя на Скопие към Европейския съюз (ЕС).
Те настояват за „принципна смяна на парадигмата в историческото мислене“ и пишат, че не са съгласни „Северна Македония да се представя единствено като страна, която не се „справя със собственото си минало“. Според тях София демонстрира остаряло разбиране и предявява незащитими и наивни твърдения спрямо Северна Македония.
В позицията на историците се твърди още, че македонска нация и език съществуват и българската историография има проблем с господството на „едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене“.
Според подписалите се историци процесът на формиране на македонската нация, при всичките му специфики, „не се различава същностно от пътя, по който са формирани и другите нации“.
Публикуваме декларацията без редакторска намеса:
„ОБРЪЩЕНИЕ
на
български историци и учени в полето на хуманитарните и социални науки
във връзка с Разяснителния меморандум относно
отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС
Наскоро съпредседателят на Смесената българо-македонска мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси Ангел Димитров заяви, че българският разяснителен Mеморандум относно отношенията на България с Република Северна Македония, изпратен до всички страни-членки на Европейския съюз, отразявал постиженията на „българската историческа наука“. Отново преди дни членът на споменатата комисия Иван Илчев се оплака в българските медии, че „Европа не ни разбира“.
Ние обаче сме дълбоко убедени, че Меморандумът не отразява постигнатото от редица български историци през последните десетилетия. Не виждаме и как Европа може да разбере тезите на някои институционално влиятелни български учени, които не говорят езика нито на съвременната историография, нито на съвременните хуманитарни и социални науки. Заедно с това Българският Меморандум не отразява „принципите и ценностите, върху които е изграден Европейския съюз“ и в подкрепа на които се обявява.
Ето защо бихме желали с придобитата през годините обща научна експертност и конкретни познания било относно миналото на Македония, българо-македонските отношения, естеството на историческите разкази, създаването на нациите и националните идеологии и т.н., да заявим:
Не сме съгласни единствено Република Северна Македония да се представя като страна, която не се „справя със собственото си минало“.
Не смятаме, че единственият историографски проблем е „идеологическото наследство“ на „комунистическа Югославия“. Проблем е и господството на едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене в самата България.
Не смятаме, че процесът на формиране на македонската нация, при всичките му специфики, се различава същностно от пътя, по който са формирани и другите нации, нито смятаме, че той може да се сведе до формулата на Меморандума за „етнически и езиков инженеринг“. Противопоставяме се на опростенческото представяне на македонската нация като плод на „югославска пропаганда“. Наивно звучат и понятия като „обективните критерии, свързани с идентичността на лицето“: идентичността не е „естествена” характеристика, предаваща се генетично, а социално-конструирана категория.
Внушенията на Меморандума за идентичност на „преобладаващото мнозинство“ от славянското население на Македония в исторически план са наивни и не съответстват на постиженията на съвременната историография, социалните и хуманитарните науки. Те са подчинени на едно остаряло разбиране за „национална история“, което изглежда неадекватно на фона на критичната историческа наука днес.
Наясно сме, че всички стандартизирани езици са в някакъв смисъл изкуствени, доколкото книжовната норма винаги се намесва в говоримите диалекти и определя кои елементи от тях са „правилни“ и кои – „неправилни“.
За нас твърденията за рождена дата на нация и на език са научно незащитими и са в разрез с постиженията на историческата наука, както и на социалните и хуманитарните науки като цяло.
Макар да приемаме понятието „обща история“, ние се противопоставяме на неговите елементарни интерпретации, както и на използването му за налагане на единствен разказ – в случая официализирания в България разказ за миналото.
Смятаме също, че претенцията за обща история до 1944 г., еднозначно тълкувана като българска, е неубедително. Заедно с това, вярваме, че концепции като „споделена история“ и „преплетена история“ биха могли да дообогатят нашите разбирания за миналото.
Особено нелепа е посочената в Меморандума бройка жертви на югославския комунистически режим в Македония. Тя надхвърля всички разумни параметри и компрометира понякога основателните настоявания от българска страна за придържане в интерпретациите към фактите и документите.
Смятаме, че е необходима принципна смяна на парадигмата в историческото мислене, за която е крайно време да бъдат отворени и българските медии.
Стефан Дечев, историк, Югозападен университет, хоноруван преподасвател в Софийския университет
Чавдар Маринов, историк, Института по философия и социология при БАН
Александър Везенков, историк
Мария Тодорова, историк, Университет Илинойс Урбана-Шампейн, САЩ
Димитър Бечев, политолог, Институт за науки за човека, Виена
Румен Дакалов, историк, Нов български университет
Светла Иванова, историк, Софийски университет,
Николай Аретов, литературен историк
Елица Станоева, историк, Европейски университет, Флоренция
Кирил Дрезов, политолог, Университет Кийл, Великобритания
Юлия Златкова, историк, Институт за балканистика, БАН
Красимира Даскалова, историк, Софийски университет
Теодора Драгостинова, историк, Държавен университет Охайо, САЩ
Олга Арнаудова, езиковед, Университет на Отава, Канада
Кета Мирчева, историк на свободна практика
Александър Кьосев, историк на културата, Софийски университет
Албена Хранова, историк на културата, Пловдивски университет
Десислава Лилова, историк на културата, Софийски университет
Миладина Монова, социален антрополог, Института по философия и социология при БАН
Ивайло Дичев, културен антрополог, Софийски университет
Красен Станчев, икономист и философ, Софийски университет, Институт за пазарна икономика
Василка Танкова, историк
Николай Маринов, политолог, Хюстънски университет, САЩ
Илияна Кръпова, Венециански университет, Италия
Деян Кюранов, политолог, Център за либерални стратегии
Ружа Смилова, политолог, Софийски университет
Михаил Иванов, съветник на президента Желю Желев по националните въпроси“.
