- Представете се накратко?
Здравейте! Казвам се Бранимир Събев и се опитвам да пиша. Живея в София, работя в американска компания от сферата на пазарните проучвания. Автор съм на няколко сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика, както и на един роман – „Сърца от стомана“.
- Разкажете ни за новата си книга?
Седмата ми книга поред носи заглавието „Утробата на светлината“ и е сборник, съдържащ 14 разказа. Съдържа фентъзи и трилър, магически реализъм и лъвкрафтов хорър, както и немалка доза екшън. Постарах се да събера на едно място творби, които да предизвикат читателския интерес – изкушеният да разгърне страниците ще пътешества от малка България до Древен Египет, от знойна Испания до студена Скандинавия, та дори ще попадне в приказно владение от Ориента, обединило в себе си държавите от Близкия Изток. Има приятни изненади за любителите на котки, както и за почитателите на автомобили и рок музика.
- Какво е да си жанров автор в България?
Жанровият автор в България е едно такова странно същество, което е морбидна комбинация между абсурден идеалист и литературно зависим, с други думи, ако ми позволите да се изразя така: вместо за любимата си Дулсинея Дон Кихот се е оженил за хероинов наркоман и от съюза им се е пръкнал родния жанров творец. Все се надяваме на най-доброто, искаме повече, и не можем да се откажем, да престанем да пишем и четем, постоянно се стараем да сме по-добри и да се развиваме, да вадим нови заглавия… Да пишеш фантастика, фентъзи и ужаси тук за мен си е диагноза.
- Какво Ви мотивира? Защо избрахте да творите в областта на жанровата литература?
Не съм избирал да творя в жанра – жанрът избра мен. Вероятно обусловено от факта, че любимите ми четива винаги са били жанровите: магически реализъм, фантастика, фентъзи, хорър, приключенски истории, трилър, криминале… Мотивацията ми винаги е била да се опитам по някакъв начин да допринеса за жанровите творби, да напиша нещо, което бих искал да прочета. И, естествено – да се опитам да разкажа хубава и интересна история, която да достигне до читателите.
- Кои автори са Ви повлияли най-много?
Читателският ми път започна с Марк Твен, Астрид Линдгрен и Ерих Кестнер. Прехвърлих се на Карл Май, Емилио Салгари и Майн Рид, преминах през книгите-игри (много важен момент), за да мога да стигна до тези, които са оказали най-благотворен ефект върху творческия ми път: бащите на ужаса Едгар Алън По и Хауърд Филипс Лъвкрафт, по-модерния хорър в лицето на Стивън Кинг и Клайв Баркър, както и естествено титани на магията и фантастиката като Нийл Геймън, Роджър Зелазни, Л. Рон Хабърд, Клифърд Саймък и др.
- Какво бихте променил в България?
Ох… Тук има толкова много неща за промяна, че не знам откъде да започна, честно. На първо място трябва да изхвърлим болшинството от политиците и да пратим голяма част от тях зад решетките, немалко доживот, да конфискуваме имуществото и авоарите им в полза на държавата – говорим за милиарди. Трябва да се справим с кукловодите в сянка, които им дърпат конците, както и естествено престъпността, особено организираната такава. Имаме крещяща нужда от чудовищни реформи в образованието, здравеопазването и съдебната система, куп фирми занимаващи се с обществени поръчки да започнат да си вършат работата и да правят ремонтите и пътищата качествено. Градския транспорт да се обнови с нови превозни средства и да стане безплатен, автобусите да стигат и до малките населени места – редовно, за БДЖ да не говоря, там толкова нови влакове ни трябват и свестен релсов път, да може пътуването да е удобно, комфортно, бързо и сигурно. Да се анихилира корупцията, да се проведе лустрация… Това на първо време, после ще видим.
- Какво да очакваме от теб след „Утробата на светлината“?
Имам планове за нов роман, но да не избързваме. Ще отнеме немалко време, но идеята вече я има – остава да се реализира, както и естествено, да си направя проучванията предварително по темите, които съм решил да засегна.
- Пожелайте нещо на нашите читатели!
Бъдете добри едни към други и никога не губете доброто настроение, както и живеца си.
