Нов документален филм за Бритни Спиърс се задава на кинохоризонта. Той е посветен на трудния живот на поп звездата – проблемите в семейството й и постоянно променящото се отношение на медиите към нея. Има много ужасяващи детайли в киноразказа, създаден по сценарий на екип редактори от „Ню Йорк Таймс“. Носи заглавието „Кадрирането на Бритни Спиърс“ (Framing Britney Spears).
Във филма са включени кадри, в които виждаме Бритни на 10 години. Тя – току-що е изпълнила песента Love Can Build a Bridge on Star Search, а телевизионният водещ Ед Макмахън я пита дали си има гадже.
Има кадри от пресконференции от първите години на славата й, в които журналист я пита дали е девствена. Тя се сепва, отговаря с „да“, след което благодари за въпроса. Има я заснета под светкавиците на фотоапаратите – изпотена и разрошена, купуваща си храна от верига за бързо хранене. Друг път я виждаме с бръсната глава и изцъклени очи – очевидно преживяваща психически срив. И този път отново е под прожекторите на папараците.
Тези кадри пораждат неудобство – виждаме една известна личност, която прави най-обикновени неща, но зажаднелите за зрелища папараци не могат да спрат да захранват таблоидите, клюкарските предавания и какво ли още не с нейните снимки.
Годината е 2007-ма и Бритни не е в най-добрата си творческа форма. Тогава се появява шеговитото подмятане „Щом Бритни успя да оцелее през 2007 година, и ти ще можеш да се справиш“.
Естествено, всички почитатели на Бритни знаят за тези кадри, снимки и информации, чували са за психическия й срив, за съдебните битки след определянето на баща й за неин настойник. Но до сега цялата тази информация не е била представяна в толкова експресивна форма.
В рамките на 75 минути ставаме свидетели на огромен архив от звездния живот на Бритни – от детството й в малкия град Кентууд, Луизиана, през смайващия успех на Baby One More Time и Oops I Did It Again, масовото очарование от връзката й със звездата от NSync Джъстин Тимбърлейк, брака й с танцьора Кевин Федърлайн, последвалото майчинство, придружено с много фитнес.
Голяма част от филма се занимава и с бащата на Бритни – Джейми Спиърс (според авторите на филма той постоянно отсъствал от живота й, но станело ли дума за пари – бил винаги на линия). Той и до сега контролира 39-годишната поп звезда, която все още печели милиони.
Филмът е като бездънен кладенец от архивни документи, предизвикващи носталгична привързаност към Бритни. Спомняме си и за изостреното внимание към Джъстин Тимбърлейк, обвинен, че използва жените, които го подкрепят – както Бритни, така и Джанет Джаксън. Виждаме и емблематична корица на списание от декември 2002 г., чието заглавие гласи: Ще можем ли някога да простим на Джъстин Тимбърлейк за цялата онази гадна музика? Е, поне се целува с Бритни“.
„Кадрирането на Бритни Спиърс“ представлява и преосмисляне на американската култура на създаване на знаменитости от 90-те години. Той е отчасти в стилистиката на деликатния и същевременно мъчителен документален филм на Асиф Кападия за възхода и падението на Ейми Уайнхаус. И тя също бе жертва на лудостта на акулите – папараци, на публичните подигравки на таблоидите, които, независимо от всички, ценяха музикалния и талант.
В живота на Бритни Спиърс има обаче една разлика – тя бе жертва на лицемерната американска поп култура, даваща съвети от типа: „Скъпи тийнейджърки, обличайте се много секси, но бъдете девствени“.
Във филма е интервюиран музикалният критик Таймс Уесли Морис, който припомня, че Бритни е на върха на славата, когато гръмва скандалната афера на Бил Клинтън със стажантката в Белия дом Моника Люински. През годините и пикантната история, и Бритни често ставаха обект на безвкусните шеги на телевизионния водещ Джей Лено.
През 2008 г. гаврата с Бритни е пълна – в телевизионното шоуто Family Feud на един от участниците задават следния въпрос: „Какво загуби Бритни Спиърс тази година?“ И възможните отговори са три: ума си, децата, достойнството. Днес това звучи жестоко.
В крайна сметка филмът утешава почитателите на Бритни. Като личност тя остава непозната за тях, независимо колко пламенно поддръжници на #FreeBritney скандират името й и я защитават в съдебната й битка за възстановяване на правата й върху банковите й сметки и музиката, с които вече 12 години се разпорежда баща й. Следващото заседание по делото е насрочено за 11 февруари. А до тогава феновете й ще гледат филма и на моменти ще изпитват и малко колективна вина.
В един от кадрите, заснет през 2008 г., чуваме Бритни как казва пред камерите на MTV: „Ако не бяха всичките тези адвокати и лекари, които ме проучват и изследват всеки ден, щях да се чувствам толкова свободна! Щях да се чувствам себе си“. И тези думи прокънтяват като звънка плесница – като обвинение към цялата поп култура, изпитваща наслада от ровенето в чаршафите на звездите.
