В последните месеци наблюдаваме поредна вълна от необосновано високи цени в почти всички ключови стокови категории – хранителни продукти, горива, строителни материали, стоки от първа необходимост. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата отчете драстични увеличения, които не могат да бъдат обяснени нито с ръст на производствените разходи, нито със сезонност. Това не е икономически естествен процес, а ясен симптом на пазарна спекулация.

Като данъчен адвокат и доктор по финанси с дългогодишен опит в консултирането на бизнеси и анализ на публични политики, виждам с тревога как се злоупотребява с очакванията за приемането на еврото. Подготовката на България за членство в еврозоната отдавна е обект на политически и икономически коментари. Но едно от ключовите изисквания, залегнали в ангажиментите на всяка държава преди влизане в еврозоната, е запазване на ценова стабилност – както преди, така и 18 месеца след приемането на общата валута.

Вместо това в България се наблюдава предварително "надуване" на цените – преди официалната дата за въвеждане на еврото, с аргументи от рода на "предварителна адаптация към новия курс", "очаквани затруднения" или просто с пълно мълчание от страна на търговските вериги. Подобно поведение изкривява реалната пазарна логика и вреди както на гражданите, така и на икономиката като цяло.

Уроци от други държави

Последните страни, които приеха еврото, ни предоставят важни примери. Хърватия, която стана член на еврозоната през 2023 г., прие строги регулации за двойно етикетиране на цените и въведе контролни механизми, чрез които всяко необосновано поскъпване бе санкционирано. Създаден бе специален сайт, където гражданите можеха да подават сигнали за некоректно поведение на търговците.

Подобна беше и практиката в Литва (прием 2015 г.), където се въведоха конкретни законови гаранции за 6-месечен контролен период и засилено присъствие на институциите в търговската мрежа.

В България обаче, още преди да имаме официална дата за членство, някои търговци вече използват еврото като повод за спекулация. В повечето случаи не става въпрос за обективни икономически фактори, а за липса на контрол и предварителна подготовка от страна на институциите.

Рискът за доверието в еврото

Ако този процес не бъде овладян своевременно, има риск обществото да започне да асоциира приемането на еврото с "грабеж", инфлация и икономическа несигурност. Това би било напълно погрешен извод. Истината е, че отговорното въвеждане на еврото води до повече прозрачност, стабилност и достъп до нови финансови инструменти. Но само при ясна рамка и институционална воля за контрол.

Призовавам Министерството на финансите, Комисията за защита на потребителите, както и ДКСБТ, да упражнят по-активна роля в превенцията на ценови злоупотреби и да предложат ясен механизъм за мониторинг в рамките на преходния период.