Русия и обвързаните с нея енергийни проекти са двата основни разлома между президента и управляващите, но има и трети – конституционната роля на президента в една парламентарна демокрация.
Това мнение изказа пред БНР политологът Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, доцент по теория на политиката в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Има съдържателни разминавания в позицията на Румен Радев и управляващото мнозинство, а оттам и правителството. Тези разминавания са в три посоки – две са геополитически, те са ясни. Президентът, за разлика от управляващото мнозинство, подкрепя повече позиции, свързани с Русия в конфликта ѝ с Украйна. Не става дума за директна подкрепа на Русия, но повечето от позициите на президента Радев съвпадат с тезите на Кремъл – и за борбата за мир, и за това, че Украйна трябва да капитулира на практика като бъде оставена без военна помощ и пр. Тук има сериозен разлом, другият е по енергийните проекти, пак президентът там е много по-тясно свързан с проекти, обвързани с Русия. … Служебното правителство на Радев скри, че има интерес от Украйна към реакторите в „Белене“. … Третата линия е още по-интересна, тя е вътрешнополитическа, можем да кажем – конституционна. Тя е за това каква е ролята на президента в една парламентарна демокрация. … Ролята му до някаква степен е на коректив, но не и президентството да определя рутинната политика на страната. В парламентарната република изпълнителната власт принадлежи на Министерски съвет“, обясни той.
Според политолога идеята на Радев е „да сглоби нещо алтернативно на настоящото правителство, в което влизат ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ или БСП“:
„В една такава алтернативна конструкция той би имал геополитически „троянски кон“. Това обяснява тактическите му действия“.
Даниел Смилов коментира, че идеята за народно движение, обявена от президента в речта му на Шипка, е изключително неуместна:
„Тя съвпада с геополитическата разломна линия по отношение на Русия. Прави се един неприемлив опит културната и историческа близост между българския и руския народ да бъдат използвани за политически цели в настоящата ситуация, включително в подкрепа на агресията на режима на Путин. Това ми се струва не само безвкусни, но и вредни за България спекулации, свързани с историческата памет“
