Как се грижи държавата за украинските бежанци у нас? Защо Фондация „Три жени“ написа отворено писмо до служебния кабинет на Република България? Чу ли някоя от институциите апела им, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Десислава Олованова от фондация „Три жени“.
„Нещата с бежанците от Украйна са много оплетени, сложни и е трудно да се ориентира човек в тях, не на последно място, защото са напълно сюрреалистични. Те бягат от градовете си, които са сринати до мазетата. Хората, които бягат от войната, нямат шанс да оцелеят там, защото например трудно биха се преместили в бомбоубежище при сигнализация за атака, защото са инвалиди, или как една майка с пет деца бяга към бомбоубежище. Всички избягали от войната в Украйна са хора, които се нуждаят от помощ и тяхното оцеляване е поставено под огромен въпрос, в случай че останат в Украйна. Съответно, тези хора идват тук, за да търсят закрила и България е единствената държава, която се отнася с безпрецедентна жестокост към тези хора.
Нямам обяснение защо се случва това – защо от един народ, който е състрадателен, ние се превърнахме в най-жестоките хора в света в момента.
Защото правителствата се смениха от началото на войната и всяко от тях седи в различен спектър на политическите окраски, те са диаметрално противоположни, но въпреки това свършиха едно и също – отнесоха се национално безотговорно към тези хора.
Това, което правителствата правят срещу украинските бежанци, е бумеранг спрямо обществото ни. Те възпитават нашето общество да бъде апатично. Хората виждат, че правителството направо изтезава тези бежанци, значи те заслужават да бъдат изтезавани. Значи и ние също няма да им помагаме. Това възпитава правителството в момента.
Една от причините ние да помагаме на украинските бежанци е, защото се опитваме да покажем на властимащите, че така не може. Отношението на правителството в момента към инвалиди, възрастни хора, многодетни майки, които са дошли да търсят помощ у нас с пари на ЕС, който ги е платила Европа на българската държава, за да се грижи за тези бежанци, отношението на нашата държава към тези хора е същото каквото е и към нашите инвалиди, възрастни хора и многодетни майки. Това, което прави нашето правителство, е геноцид – към собствения си народ, който се пренася като геноцид към някакви хора, които търсят убежище тук. Тия хора ще избягат. Само че нашите майки и родители са тук и ще продължат да бъдат жертва на същите тези правителства за в бъдеще. А къде са парите от ЕС за бежанците, е най-дълбоко пазената държавна тайна у нас.“
Една дума – изхранване
„Отвореното ни писмо беше отчаян ход, защото на 15 ноември тази година служебното правителство промени една дума в разпоредбата си за бежанците. Преди то изплащаше определени средства на местата за настаняване на бежанците – държавни бази и хотели. И тези бази и хотели се радват на тези пари, защото е зима и хотелите по морето не са в активен сезон. Съответно, това, че украинци живеят там и ние ги храним с пари на ЕС, би трябвало да е печеливша ситуация за всички. Само че, незнайно защо, това правителство премахна думата „изхранване“. Тоест, правителството пак дава същите пари на хотелите и базите, но те вече не са длъжни да изхранват срещу тези пари бежанците, които са настанени при тях. Те си ги държат, но не ги хранят. Тези, които не избягаха от България, са възрастни гора или хора с увреждания, инвалиди, или многодетни майки.
В една от базите, която се намира в Пничище, те са на 15 километра от първото населено място – на 15 километра е първата табела за населено място, а от нея има още 2 километра до магазина. Тези инвалиди и възрастни хора трябва да слизат по заледени пътища 15 километра пеша и после да се качват 15 километра нагоре, за да си купят нещо от магазина. Спирайки изхранването им, те буквално остават без храна. Нямат достъп до храна. Нямат!
Ако не са доброволческите организации, които им пращаме храна горе. Правим го вече няколко месеца, изпращаме им и микробуси, с помощта на хората от Дупница, които искат пари само за бензина. И гражданите в Дупница, и кметът им са страхотни хора, за разлика от кмета на Пловдив.“
Костадинов в НС и Кметът на Пловдив
„Костадинов е последователен в своите политики. Всички ние знаем, че той е просто един инструмент, чрез него говорят руското КГБ и руските служби, които се опитват всячески да дестабилизират България. Той е последният им напън да задържат своето влияние в България. Това пагубно влияние за съжаление ни коства всичките нещастия на държавата през последните 30 години, а и преди това. Той е ясен – той е усилвател, инструмент. Такива хора обществото трябва да ги отхвърля и да ги наказва морално. Ако той влезе в един ресторант, там не трябва да го обслужват, и магазин – също. Такива хора са продажници и трябва да бъдат отхвърлени.
За съжаление „дълбоката държава“ в момента е пропита от руско влияние и голяма битка, която се случва в момента и заради която ние вече две години нямаме правителство, е защото силите се бият на живот и смърт.
Що се отнася до пловдивския кмет, той явно е много компромисен човек като морал, такива хора не трябва по никакъв начин да стигат до високи държавни постове. Това е много важно да го имаме предвид при следващите местни избори. Обществото по никакъв начин не трябва да остава равнодушно към такива хора. Гражданското общество е доказало, че може да прави чудеса, така че това е пътят. Дотам сме стигнали.“
Защо българските медии не разказват тези истории и какво трябва да се направи от тук нататък – чуйте в разговора с Десислава Олованова в звуковия файл.
