„За тези пет дни от отварянето на заведенията Българската агенция по безопасност на храните – до 5 март включително, е извършила над 1500 проверки на заведения за хранене. Агенцията не е спирала контрола и по времето, което те не работеха, а някои от тях предлагаха храна за вкъщи. За последните дни са издадени 28 предписания. А от 1 март до момента нашата система е получила едва шест сигнала”, заяви пред Нова телевизия министърът на земеделието и храните Десислава Танева. По думите ѝ противоепидемичните мерки се спазват от заведенията. Има леки нарушения като липса на дезинфектанти и график за дезинфекцията на помещенията, както и табели за измиване на плодовете и зеленчуците. „Хората са положили усилия, за да спазват мерките, дадени в разписанията на здравните мерки”, подчерта министърът. Тя посочи, че не са констатирани храни с изтекъл срок на годност.
Земеделският министър съобщи, че над 190 тона хранителни продукти са спрени на границата през последните месеци заради наличие на остатъци от пестициди, като основно това са мандарини. А повече от 2100 тона други храни от животински и неживотински произход са конфискувани по същата причина, 190 от които – само през януари. “Завишеният контрол на границата дава своите резултати. Контролът на БАБХ е на най-високите нива, на които е бил“, заяви тя. Танева не отговори категорично на въпроса дали ще има повишение цената на хляба. Тя посочи, че не знае дали има фалирали вследствие на пандемията зърнопроизводители, тъй като такава информация не се събира от министерството. „За миналата година страната беше разделена на две – Източна България беше засегната от суша, а в Западна България имаше добри добиви. Имахме по-малък добив на пшеница, но ние сме толкова добър износител на зърнени култури, че сушата не можа да повлияе на производството на хляб. Над 1,9 млн. тона са запасите от пшеница и царевица към 1 март. Това е в пъти повече от нуждите на местното население. Добивите бяха много добри за една част от производителите. Ние сме голям нетен износител и повече от половината от произведеното у нас го изнасяме. Международният пазар определя ценовите нива и имаме едни от най-високите цени на зърнени култури. Това увеличение на цените, което е от около 20% при пшеницата, оказа влияние на цените на хляба у нас, но не в същия процент. Има малко поскъпване и това повишение на цената на суровините доведе до малко поскъпване на някои основни продукти“, каза още Танева.
„Зърнопроизводството ни като сектор е най-пазарно ориентираният, най-напред като конкурентоспособност и най-финансово устойчив. Направихме всичко, което е по силите ни, да намерим инструменти и да ги подкрепим в сушата. Осигурихме подкрепа по de minimis заради сушата в размер на близо 18 млн. лв. в края на годината. Възползвахме се и от всички възможности, които ЕК предостави за подкрепа на земеделските производители заради пандемията“, допълни тя. „За сектор „Пчеларство” 2020 г. беше рекордна за подкрепа. За 2019 и 2020 г. данните показват, че 2020 се запазват добрите нива на експорт на сектора. Имаме изключително експортно ориентиран отрасъл. Няма намаление на цените в тази насока. Трудностите, с които се сблъска секторът, са обичайните. Въведохме и система за известяване на пчеларите за пръскане с препарати, за да е много по-ясно кой каква отговорност носи“, посочи Танева.
