Лидия Ковачева съвсем заслужено е определяна като Майката на лечебното гладуване в България. Известната природолечителка е излекувала не само себе си, но и стотици други хора с най-разнообразни здравословни проблеми. Нейни последователи са лекарите Людмила Емилова, Георги Гайдурков, Вергиния Георгиева и др. Но днес няма да се спираме на самото гладолечение като метод. Ще обърнем внимание на съветите на Лидия Ковачева относно детското хранене. И поспециално къде често бъркат родителите според лечителката. Една от основните грешки, които родителите допускат е да карат децата да изяждат големи количества храна. Преяждането е вредно както за мъниците, така и за големите хора.
Не е нужно детето да яде на всяка цена точно в момвнта, в който ние сме решили.
Лидия Ковачева пише книгата „Гладът – приятел и лекарство“
В своя труд освен погрешното схващане, че колкото повече яде едно дете, толкова по-здраво е то, тя развенчава още един мит, дълбоко залегнал при детското хранене. А именно, че колкото по-закръглено е едно дете и “колкото по-големи бузки има”, толкова по-добро е неговото здраве. Според Ковачева това далеч не е вярно. Точно обратното – затлъстяването и излишните килограми могат да създадат редица здравословни проблеми при децата, а и при възрастните. Колкото по-стройна и атлетична е фигурата ни, толкова по-здрави ще бъдем.
Майката на лечебния глад в България също твърди, че ако детето се прехранва системно, в даден момент то напълно може да изгуби своя апетит. А това е истинска драма за всеки родител или възпитател. За да не се стигне до такъв развой на събитията, просто не претрупвайте като количество и калории ежедневните порции на децата.
Не насилвайте детето да “си изяжда всичко”
Това е една от най-често допусканите грешки, когато храним децата си, допълва Лидия Ковачева. И ни съветва да слушаме вътрешния “природен лечител” на
малкото си същество. Да оставяме детето да изяжда толкова, колкото то прецени, че му е достатъчно. Възрастните често сме склонни да си мислим, че ние знаем по-добре от децата какво, кога и колко. Но невинаги е точно така. Хубаво е да се вслушваме в желанията на мъниците и да спрем да упорстваме на всяка цена последната дума да е наша.
Бисквити, кроасани, снаксове
Друга честа грешка, която се допуска в детското хранене, е да се предлагат
нездравословни храни на детето, само и само, за да го накараме да хапне нещо.
Бисквити, кроасани, снаксове и всевъзможни други изкушения на съвременната култура, пазар и бит. Тези неща не са добра храна за децата, категорична е Лидия Ковачева (и не само). Така че би било по-добре дребосъците да не ядат нищо, когато нямат апетит, отколкото да пълнят стомаха, а от там и целия си организъм с подобни нездравословни храни.
Баламосване на детето, за да изяде повече
Друга грешка, на която се спира в книгата си природолечителката, е баламосването на детето като му разиграваме сценки, разказваме приказки, правим трикове и номера, за да го разсейват, докато набутваме храна с лъжицата в устата му. Проблемите тук са няколко.
Първо: детето съвсем механично преглъща поднесената му храна , без да я сдъвква. А добре сдъвканата храна е едно от най-важните условия за здравословно хранене при децата (а и при всички останали хора). Главна роля за развитието на този навик у детето имат родителите. Те старателно трябва да му показват и да го учат да дъвче.
Вторият и даже още по-голям проблем при храненето чрез отвличане на вниманието е, че когато малчуганът не осъзнава, че се храни и това, което изяжда не е пожелано от него самия – за разграждането му не се отделят необходимите стомашни сокове. Това води го процеси на гниене, а от там и до различни поражения върху органите на храносмилателната система.
Друг проблем тук е чисто моралният пример, който даваме на децата си. Залъгвайки ги и надхитрявайки ги ние им даваме първите уроци по лъжа и измама, казва Ковачева.
Излъгани и изиграни от собствените си родители
Не бива да превръщаме часовете на хранене на децата в часове на терор, стрес и напрежение. Не настоявайте на всяка цена да става вашето. От началото те може и да не го осъзнават, но след време и това става. Така малчовците започват да се чувстват излъгани и изиграни от собствените си родители. Тоест хората, на които би трябвало да имат най-голямо доверие.
Без заплахи
Най-деструктивно действие сред грешките, допускани в детското хранене, има принуждаването чрез отправяне на заплахи. Почти няма дете, което да не е ставало жертва на този груб метод, независимо дали вкъщи или в детската градина. Още си спомням как леличките в градината ме заплашваха, че ако не си изям обяда “ще ми го изсипят във врата” или “в пазвата”. А това звучи като нещо наистина много страшно за едно малко човече.
Крайностите
Лидия Ковачева обяснява честа грешка е също да подчиняваме детското хранене на стриктен график – на точно определени часове през деня. По този начин отново възрастният решава вместо него кога то трябва да приема храна, и не се съобразява с личното му чувство на глад или липсата на такова. Тук съветът на лечителката е ако детето упорито отказва да яде, помислете за това, че просто може да не е гладно в конкретния момент. Примирете се, не настоявайте, изчакайте и го поканете пак по-късно.
Лекарствата и билките
Друга съществена грешка, според лечителката, е и тъпкането на детето с лекарства или билки за повишаване на апетита. Тя е категорична още, че придобитите хранителни навици, с които се сблъскваме от най-ранна детска възраст, остават с нас през целия ни живот. Можем да ги променим, макар и трудно, с цената на много усилия и пълна осъзнатост. Също така завинаги с нас остават и видът на храната, количеството – нормално или свръх, и като цяло културата на хранене, с които свикнем от малки.