Астрономическата зима настъпва в 12.02 часа днес. Това ще бъде най-късият ден в годината, който ще продължи по-малко от 10 часа.
При настъпването на астрономическата зима Слънцето се намира в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. От 21 декември денят започва да нараства, докато се изравни с нощта с идването на пролетното равноденствие. Тази година денят на зимното слънцестоене е белязан и от съвпада на Юпитер и Сатурн, т. нар. Велик съвпад.
Зимата в умерения пояс започва със зимното слънцестоене и завършва през пролетта с пролетното равноденствие. От метеорологична точка зимата обхваща трите най-студени календарни месеца декември, януари и февруари.
Старите българи обвързват със зимното слънцестоене празникът Игнажден. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Еднаж ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.
Полазов ден.
Чакането на полазник.
Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.
Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.
Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с “Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!“. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: “Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!” Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: “Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!” След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии