В богата страна като България никой не е умрял от глад, коментира финансовият анализатор
Панденомика е новата дума, която се роди през изминалата година – науката за влиянието на пандемията върху икономиката. Това е мрачна наука и като че ли основно ѝ правило е максимално вайкане с цел максимално извличане на помощи и увеличаване на държавният ангажимент към отраслите, пострадали от мерките за справяне с пандемията. Това каза в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ финансовият анализатор Емил Хърсев.
Изводите от реакцията на икономиката са, че никога няма да се възстанови това състояние отпреди пандемията. В малките градове ще бъдат трайно засегнати, хората няма да променят навиците си, те вече са свикнали да пазаруват онлайн. Няма да има толкова много отваряне и затваряне, това е българско изобретение, в повечето страни е затваряне и няма разхлабване на мерките.
Минусът на онлайн търговията е контрола върху качеството и скоростта на доставките. Най-големите оплаквания са, че човек не може да контролира колко бързо ще се досатви стоката. Забавяне има и веригите за доставка нямат този капацитет, коментира финансовият анализатор.
„Няма добри новини, за съжаление. Всички прогнози, касаещи продължителност и спад, са преминати в цял свят. Досега няма яснота докога ще продължи това положение“, добави той.
Жертвите от вируса ще са повече макар. От икономическите мерки не се умира, само се гладува, а от вируса има смъртност, вероятно има и от икономическите, но в богата страна като България никой не е умрял от глад. Има такива случаи в Бразилия, в страните в Африка сериозно се говори за икономическа смъртност. Критичната бедност, която намалява продължителността на живота и това го има. Ние никога в България не сме знаели какво е бедност. У нас човек само по полето да ходи няма да умре от глад. Проклятието на богатството в икономиката е добре познато. Богато природно страни като България за съжаление предразполагат нациите към едно по-бавно развитие, коментира Хърсев.
