Кипър намекна, че може да блокира санкциите срещу Беларус, ако натискът на ЕС върху Турция не бъде увеличен. „Не искаме да има двойни стандарти или неясноти“, каза в четвъртък кипърският външен министър Никос Христодулидис в отговор на въпрос дали страната му ще се съгласи с санкциите против Беларус без нови санкции за Турция. „Много е важно да се защити доверието в ЕС“, добави той.
Според Маас няма никаква връзка между опитите за санкциониране на режима в Беларус и намирането на вариант за справяне с поведението на Турция в Източното Средиземноморие. „Не можем да сравним или свържем конфликти като този в Беларус със ситуацията в Източното Средиземноморие“, каза Маас пред репортерите, преди да се отправи към срещата в четвъртък (27 август). „Ако започнем с това, рискуваме да не можем да действаме като ЕС“, добави той.
Въпреки че блокът многократно осъжда Анкара за нарушаване на въздушното пространство и териториалните води на Гърция, както и за провеждане на сондажи край Кипър, досега той се въздържа от големи наказателни мерки поради страх от отчуждаване на стратегически важен съсед.
Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел ще представи днес „набор от инструменти“ за справяне с Турция. Тези опции ще включват и санкции, но висши служители от Съюза заявиха, че концепцията е „по-широка от санкциите“. „Министрите на външните работи ще проучат различните лостове или активи, с които разполагаме, за да убедим Турция да избере опцията за диалог“, каза дипломат от ЕС.
Те са готови да засегнат всички висящи проблеми с Анкара, като се започне от миграцията до войната в Либия и газовите сондажи в Източното Средиземноморие, като на масата е и постоянното спиране на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
Комисарят по разширяването Оливер Вархели заяви, че в Берлин перспективата за присъединяване на Турция е „масово поставена под въпрос“. Въпреки това, решение за наказателни мерки срещу Турция не се очаква до специална среща на върха на лидерите на ЕС или среща на министрите на външните министри в края на септември.
На извънредна среща на върха по-рано през август лидерите на ЕС се съгласиха, че не признават резултатите от изборите в Беларус и блокът е готов да наложи целенасочени санкции на участниците в изборите и репресиите на последвалите протести.
На 14 август външните министри на ЕС стартираха правен процес за изготвяне на списък с цели, отговорни за насилието и фалшифицирането на резултатите от изборите в Беларус, за нов кръг от санкции в отговор на репресиите след изборите на президента Александър Лукашенко, които трябваше да бъдат обсъдени допълнително по време на неформалната им среща в Берлин.
В дебата за Беларус в четвъртък, който продължи четири часа, страните от Балтийския регион дадоха да се разбере, че считат за неадекватни предишните планове на ЕС за наказателни мерки срещу привърженици на Лукашенко. EURACTIV беше информиран, че някои държави-членки са недоволни, че „значителният брой“ хора, които ще бъдат санкционирани за репресиите в Беларус, както обещаха лидерите на ЕС, ще възлиза на най-много около 20.
Въпреки че списъкът беше обсъден на срещата, точният брой хора, които ще бъдат санкционирани, ще зависи от два фактора. От една страна, трябва да се вземе политическо решение на кое ниво да се насочи - по-нископоставени служители, които са фалшифицирали резултатите или са го разпоредили, или висшия ешелон, включително и самият Лукашенко.
EURACTIV разбира, че съществува подкрепа за „постепенно“ увеличаване на наказателните мерки, като броят на целевите лица ще се увеличава с времето и ситуацията.
От друга страна, ЕС също трябва да предостави доказателства, че неговият избор е правно валиден и може да изправи пред съда всяко лице, срещу което са наложени наказателни мерки.
Литовският външен министър Линас Линкявичюс направи подобно изявление по отношение на санкциите от Беларус. „Това има нещо общо с доверието към ЕС“, каза той преди разговорите, като определи плановете да се санкционират само 15 до 20 души в първия кръг като „твърде символични“. „Това определено не е достатъчно. Това не е сериозна реакция“. Според един дипломат от ЕС Германия е за разширяване на списъка.
ЕС не може да постигне разбирателство за санкциите срещу Беларус и Турция
Външните министри на страните-членки на Европейския съюз, които провеждат среща в Берлин, не могат да постигнат съгласие за планираните санкции срещу Беларус, защото някои от държавите настояват за наказателни мерки и срещу Турция във връзка с ескалацията на напрежението в Източното Средиземноморие, твърди Euractiv.
Министрите обсъдиха само Беларус в четвъртък (27 август) и не стигнаха до споразумение, тъй като някои държави-членки се опитаха да свържат Беларус с дипломатическия отговор на ЕС срещу Анкара, на което германският външен министър Хайко Маас се противопоставя.
Заключенията за Беларус все още може да зависят от дискусията за Турция в петък (28 август), заявиха двама дипломати от ЕС пред EURACTIV след първия кръг от преговори. Засегнатите държави-членки заявиха, че разбират необходимостта от налагане на санкции поради нарушения на правата на човека в Беларус, но подчертаха, че ценностите на ЕС трябва да се прилагат навсякъде еднакво.
Кипър намекна, че може да блокира санкциите срещу Беларус, ако натискът на ЕС върху Турция не бъде увеличен. „Не искаме да има двойни стандарти или неясноти“, каза в четвъртък кипърският външен министър Никос Христодулидис в отговор на въпрос дали страната му ще се съгласи с санкциите против Беларус без нови санкции за Турция. „Много е важно да се защити доверието в ЕС“, добави той.
Според Маас няма никаква връзка между опитите за санкциониране на режима в Беларус и намирането на вариант за справяне с поведението на Турция в Източното Средиземноморие. „Не можем да сравним или свържем конфликти като този в Беларус със ситуацията в Източното Средиземноморие“, каза Маас пред репортерите, преди да се отправи към срещата в четвъртък (27 август). „Ако започнем с това, рискуваме да не можем да действаме като ЕС“, добави той.
Въпреки че блокът многократно осъжда Анкара за нарушаване на въздушното пространство и териториалните води на Гърция, както и за провеждане на сондажи край Кипър, досега той се въздържа от големи наказателни мерки поради страх от отчуждаване на стратегически важен съсед.
Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел ще представи днес „набор от инструменти“ за справяне с Турция. Тези опции ще включват и санкции, но висши служители от Съюза заявиха, че концепцията е „по-широка от санкциите“. „Министрите на външните работи ще проучат различните лостове или активи, с които разполагаме, за да убедим Турция да избере опцията за диалог“, каза дипломат от ЕС.
Те са готови да засегнат всички висящи проблеми с Анкара, като се започне от миграцията до войната в Либия и газовите сондажи в Източното Средиземноморие, като на масата е и постоянното спиране на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
Комисарят по разширяването Оливер Вархели заяви, че в Берлин перспективата за присъединяване на Турция е „масово поставена под въпрос“. Въпреки това, решение за наказателни мерки срещу Турция не се очаква до специална среща на върха на лидерите на ЕС или среща на министрите на външните министри в края на септември.
На извънредна среща на върха по-рано през август лидерите на ЕС се съгласиха, че не признават резултатите от изборите в Беларус и блокът е готов да наложи целенасочени санкции на участниците в изборите и репресиите на последвалите протести.
На 14 август външните министри на ЕС стартираха правен процес за изготвяне на списък с цели, отговорни за насилието и фалшифицирането на резултатите от изборите в Беларус, за нов кръг от санкции в отговор на репресиите след изборите на президента Александър Лукашенко, които трябваше да бъдат обсъдени допълнително по време на неформалната им среща в Берлин.
В дебата за Беларус в четвъртък, който продължи четири часа, страните от Балтийския регион дадоха да се разбере, че считат за неадекватни предишните планове на ЕС за наказателни мерки срещу привърженици на Лукашенко. EURACTIV беше информиран, че някои държави-членки са недоволни, че „значителният брой“ хора, които ще бъдат санкционирани за репресиите в Беларус, както обещаха лидерите на ЕС, ще възлиза на най-много около 20.
Въпреки че списъкът беше обсъден на срещата, точният брой хора, които ще бъдат санкционирани, ще зависи от два фактора. От една страна, трябва да се вземе политическо решение на кое ниво да се насочи - по-нископоставени служители, които са фалшифицирали резултатите или са го разпоредили, или висшия ешелон, включително и самият Лукашенко.
EURACTIV разбира, че съществува подкрепа за „постепенно“ увеличаване на наказателните мерки, като броят на целевите лица ще се увеличава с времето и ситуацията.
От друга страна, ЕС също трябва да предостави доказателства, че неговият избор е правно валиден и може да изправи пред съда всяко лице, срещу което са наложени наказателни мерки.
Литовският външен министър Линас Линкявичюс направи подобно изявление по отношение на санкциите от Беларус. „Това има нещо общо с доверието към ЕС“, каза той преди разговорите, като определи плановете да се санкционират само 15 до 20 души в първия кръг като „твърде символични“. „Това определено не е достатъчно. Това не е сериозна реакция“. Според един дипломат от ЕС Германия е за разширяване на списъка.
Кипър намекна, че може да блокира санкциите срещу Беларус, ако натискът на ЕС върху Турция не бъде увеличен. „Не искаме да има двойни стандарти или неясноти“, каза в четвъртък кипърският външен министър Никос Христодулидис в отговор на въпрос дали страната му ще се съгласи с санкциите против Беларус без нови санкции за Турция. „Много е важно да се защити доверието в ЕС“, добави той.
Според Маас няма никаква връзка между опитите за санкциониране на режима в Беларус и намирането на вариант за справяне с поведението на Турция в Източното Средиземноморие. „Не можем да сравним или свържем конфликти като този в Беларус със ситуацията в Източното Средиземноморие“, каза Маас пред репортерите, преди да се отправи към срещата в четвъртък (27 август). „Ако започнем с това, рискуваме да не можем да действаме като ЕС“, добави той.
Въпреки че блокът многократно осъжда Анкара за нарушаване на въздушното пространство и териториалните води на Гърция, както и за провеждане на сондажи край Кипър, досега той се въздържа от големи наказателни мерки поради страх от отчуждаване на стратегически важен съсед.
Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел ще представи днес „набор от инструменти“ за справяне с Турция. Тези опции ще включват и санкции, но висши служители от Съюза заявиха, че концепцията е „по-широка от санкциите“. „Министрите на външните работи ще проучат различните лостове или активи, с които разполагаме, за да убедим Турция да избере опцията за диалог“, каза дипломат от ЕС.
Те са готови да засегнат всички висящи проблеми с Анкара, като се започне от миграцията до войната в Либия и газовите сондажи в Източното Средиземноморие, като на масата е и постоянното спиране на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
Комисарят по разширяването Оливер Вархели заяви, че в Берлин перспективата за присъединяване на Турция е „масово поставена под въпрос“. Въпреки това, решение за наказателни мерки срещу Турция не се очаква до специална среща на върха на лидерите на ЕС или среща на министрите на външните министри в края на септември.
На извънредна среща на върха по-рано през август лидерите на ЕС се съгласиха, че не признават резултатите от изборите в Беларус и блокът е готов да наложи целенасочени санкции на участниците в изборите и репресиите на последвалите протести.
На 14 август външните министри на ЕС стартираха правен процес за изготвяне на списък с цели, отговорни за насилието и фалшифицирането на резултатите от изборите в Беларус, за нов кръг от санкции в отговор на репресиите след изборите на президента Александър Лукашенко, които трябваше да бъдат обсъдени допълнително по време на неформалната им среща в Берлин.
В дебата за Беларус в четвъртък, който продължи четири часа, страните от Балтийския регион дадоха да се разбере, че считат за неадекватни предишните планове на ЕС за наказателни мерки срещу привърженици на Лукашенко. EURACTIV беше информиран, че някои държави-членки са недоволни, че „значителният брой“ хора, които ще бъдат санкционирани за репресиите в Беларус, както обещаха лидерите на ЕС, ще възлиза на най-много около 20.
Въпреки че списъкът беше обсъден на срещата, точният брой хора, които ще бъдат санкционирани, ще зависи от два фактора. От една страна, трябва да се вземе политическо решение на кое ниво да се насочи - по-нископоставени служители, които са фалшифицирали резултатите или са го разпоредили, или висшия ешелон, включително и самият Лукашенко.
EURACTIV разбира, че съществува подкрепа за „постепенно“ увеличаване на наказателните мерки, като броят на целевите лица ще се увеличава с времето и ситуацията.
От друга страна, ЕС също трябва да предостави доказателства, че неговият избор е правно валиден и може да изправи пред съда всяко лице, срещу което са наложени наказателни мерки.
Литовският външен министър Линас Линкявичюс направи подобно изявление по отношение на санкциите от Беларус. „Това има нещо общо с доверието към ЕС“, каза той преди разговорите, като определи плановете да се санкционират само 15 до 20 души в първия кръг като „твърде символични“. „Това определено не е достатъчно. Това не е сериозна реакция“. Според един дипломат от ЕС Германия е за разширяване на списъка.
