4.4 C
София
петък, декември 9, 2022

Евгений Кънев: Всеки ден зачестяват знаците за неизбежния край на Путин

Препоръчваме Ви

Дина Буларте стана първата жена президент на Перу

Перу за първи път има жена президент. Досегашният вицепрезидент Дина Буларте положи клетва в Лима, след като парламентът гласува импийчмънт на държавния глава Педро...

Румен Радев: България се нуждае от подкрепа, а не от бариери с Европейския съюз

Преди да се градят и вдигат граници и бариери вътре в Европейския съюз всички да знаем, че България се нуждае от подкрепа и сигурност...

Спечели награда в играта на BENU по Радио Fresh!

BENU идва в България с мисията да зададе европейско ниво в обслужването и грижата за здравето на българското население. Целта на BENU е да бъде...

САЩ одобриха продажба на въоръжение за Тайван

Администрацията  на Джо Байдън одобри две отделни продажби на оръжейни системи, резервни части, нестандартно оборудване и логистика  на Тайван. Стойността  на продажбите е над...
Всеки ден зачестяват знаците за неизбежния край на Путин. Този тип режими се базират на измислени идеологии, които живеят до прекия си сблъсък с реалността. Така неочакваната украинска контраофанзива в такъв мащаб внесе огромен смут в пропагандната машина, а така напука и напомпания имидж на диктатора като непобедим вожд.

Автокрациите винаги градят вярата в своя успех около личността на лидера, дучето, фюрера. Във вътрешен план репресивният апарат върши своята работа, за да пази непокътната тази вяра или поне да прикрива смененията – подбрани хора по медиите, избрани репортажи, разпръскване на демонстрациите. Арсенал, който забелязвахме доскоро и в България от един атлантически вожд.

Но когато се сблъска с реалността, нахлуваща от чужбина – било Магнитски, било Украйна: то вярата за силата на лидера и режима му започва да се пропуква. И събитията срещу вожда започват да заливат цялата страна като лавина, която да не може да бъде овладяна. Масово дезертиране на фронта, декларации на общински съветници от цялата страна, организация на частни армии на олигарси, дори започват да циркулират оферти на Кремъл към Киев за мир.

Така стана 1917 в Русия, след това 1989 г в цяла Източна Европа, на това мирише и сега.

През март направих погрешната прогноза, че Русия няма икономика за дълга война и рационално решение би било при неуспех на блицкриг да се търси скоро замразяване на конфликта. Но тогава не реализирах, че решенията на Кремъл – както подобава на тези режими – са изцяло идеологически и затова са откъснати от реалността.

Така ще стане и сега – Русия ще рухне не защото вече хладилникът се чува по-добре от телевизора – не, руснаците сигурно биха изтърпели всеки глад, ако чувстваха, че техният лидер ги води към величие. Не, Русия ще рухне, защото идеологията за нейното величие е на падащи глинени крака. А когато руснаците загубят вярата си, то дните на вожда са преброени.

И така – да се чуди човек на какво разчитат нашите путинофили, нахлули в нашата политика и публичност като соц хербарии?

На митовете за загниващия Запад, за увяхващата сила на САЩ, за повелителя от Кремъл, който като стена ще спре “разлагащото” западно влиние? Джендърите, кемтрелсите, либерастите, соросоидите?

Вероятно възходът на Китай и хибридната руска пропаганда от десетилетие изтриха всеки елемент на разум и същите бетонни глави и техните наследници от преди 1989 г надигнаха глава – като стар боен кон дочул бойната тръба. Или по-уместно: залповете на Аврора.

Нали и Китай, и Русия забогатяха пак чрез западните технологии и търговия, най-вече именно САЩ? Каква лудост е да забравиш тази зависимост и да поискаш да пренареждаш световния ред с някаква митична мултиполярност?

Как може да си в Съвета за сигурност на ООН, основана с Харта на правото на държавите на самоопределение и да имаш претенции за нов ред? А държави като Япония и Германия да нямат?

Разликата пак опира до обществените устройства: дали управлява Законът или един човек.

Защото демокрациите – при всичките си слабости не могат да тласнат цялото общество в някаква налудничава идеология за величие, въпреки че и Тръмп опита.

Защото все пак Законът управлява в името на всеки човек, а не в името на държавата на един човек.

Евгений Кънев, Facebook

Повече по Темата

Последни Новини

Дина Буларте стана първата жена президент на Перу

Перу за първи път има жена президент. Досегашният вицепрезидент Дина Буларте положи клетва в Лима, след като парламентът гласува импийчмънт на държавния глава Педро...

Румен Радев: България се нуждае от подкрепа, а не от бариери с Европейския съюз

Преди да се градят и вдигат граници и бариери вътре в Европейския съюз всички да знаем, че България се нуждае от подкрепа и сигурност...

Спечели награда в играта на BENU по Радио Fresh!

BENU идва в България с мисията да зададе европейско ниво в обслужването и грижата за здравето на българското население. Целта на BENU е да бъде...

САЩ одобриха продажба на въоръжение за Тайван

Администрацията  на Джо Байдън одобри две отделни продажби на оръжейни системи, резервни части, нестандартно оборудване и логистика  на Тайван. Стойността  на продажбите е над...

Купуване на употребяван автомобил: пробегът или възрастта са по-важни?

Когато купуваме употребяван автомобил, първо гледаме цената. След това двата атрибута, които са най-важни за обикновения купувач, без съмнение са пробегът и годината на...