Автокрациите винаги градят вярата в своя успех около личността на лидера, дучето, фюрера. Във вътрешен план репресивният апарат върши своята работа, за да пази непокътната тази вяра или поне да прикрива смененията – подбрани хора по медиите, избрани репортажи, разпръскване на демонстрациите. Арсенал, който забелязвахме доскоро и в България от един атлантически вожд.
Но когато се сблъска с реалността, нахлуваща от чужбина – било Магнитски, било Украйна: то вярата за силата на лидера и режима му започва да се пропуква. И събитията срещу вожда започват да заливат цялата страна като лавина, която да не може да бъде овладяна. Масово дезертиране на фронта, декларации на общински съветници от цялата страна, организация на частни армии на олигарси, дори започват да циркулират оферти на Кремъл към Киев за мир.
Така стана 1917 в Русия, след това 1989 г в цяла Източна Европа, на това мирише и сега.
През март направих погрешната прогноза, че Русия няма икономика за дълга война и рационално решение би било при неуспех на блицкриг да се търси скоро замразяване на конфликта. Но тогава не реализирах, че решенията на Кремъл – както подобава на тези режими – са изцяло идеологически и затова са откъснати от реалността.
Така ще стане и сега – Русия ще рухне не защото вече хладилникът се чува по-добре от телевизора – не, руснаците сигурно биха изтърпели всеки глад, ако чувстваха, че техният лидер ги води към величие. Не, Русия ще рухне, защото идеологията за нейното величие е на падащи глинени крака. А когато руснаците загубят вярата си, то дните на вожда са преброени.
И така – да се чуди човек на какво разчитат нашите путинофили, нахлули в нашата политика и публичност като соц хербарии?
На митовете за загниващия Запад, за увяхващата сила на САЩ, за повелителя от Кремъл, който като стена ще спре “разлагащото” западно влиние? Джендърите, кемтрелсите, либерастите, соросоидите?
Вероятно възходът на Китай и хибридната руска пропаганда от десетилетие изтриха всеки елемент на разум и същите бетонни глави и техните наследници от преди 1989 г надигнаха глава – като стар боен кон дочул бойната тръба. Или по-уместно: залповете на Аврора.
Нали и Китай, и Русия забогатяха пак чрез западните технологии и търговия, най-вече именно САЩ? Каква лудост е да забравиш тази зависимост и да поискаш да пренареждаш световния ред с някаква митична мултиполярност?
Как може да си в Съвета за сигурност на ООН, основана с Харта на правото на държавите на самоопределение и да имаш претенции за нов ред? А държави като Япония и Германия да нямат?
Разликата пак опира до обществените устройства: дали управлява Законът или един човек.
Защото демокрациите – при всичките си слабости не могат да тласнат цялото общество в някаква налудничава идеология за величие, въпреки че и Тръмп опита.
Защото все пак Законът управлява в името на всеки човек, а не в името на държавата на един човек.
