Икономист проследява може ли човечеството да избяга от капана на бедността в „Пътят на човечеството“

Човечествтото сякаш живее в своите златни години след хилядолетия на стагнация и нищета. Въпреки това между развитието в различните части на света и сред различните култури и нации днес все още зее непреодолима пропаст.

Защо хората са единственият вид, който е избягал, макар и съвсем наскоро, от живота на ръба на оцеляването и каква е причината едни да живеят в просперитет и излишък, а други – в крайна бедност?

В епохалното изследване „Пътят на човечеството“ световният учен и икономист Одед Галор успява да отговори на тези въпроси и да обобщи сложния комплекс от фактори, предначертали съдбата на цивилизацията ни до момента, както и да предложи своите новаторски виждания за постигане на равнопоставеност, устойчивост и просперитет в бъдещето.

Галор е създател на т.нар. „единната теория на растежа“ – революционна икономическа теория, която променя представите ни за силите, които управляват пътя на човечеството, и за въздействието, което човешката адаптивност, разнообразието и неравенството оказват на развитието ни през цялата история.

Воден от убеждението, че за да разберем причините за огромните различия в богатството на нациите, трябва първо да идентифицира­ме основните движещи сили зад процеса на развитие, той съсредоточава изследването си върху отпечатъка на далечното минало върху съдбата на нациите.

Как човешкият вид се измъква от застоя? Какви са основните причини той да трае толкова дълго? И могат ли факторите, обуслови­ли както икономическия „ледников период“, така и нашето бягство от него, да ни помогнат да разберем настоящото икономическо неравен­ство?

Събирайки и анализирайки различни данни в рамките на три десетилетия, ученият установява, че през последните столетия приходите на глава от населението са се увеличили четиринадесет пъти, а продължителността на живота се е повишила повече от двойно. „Колелата на промяната“ се оказват именно технологичните постижения по време на Индустриалната революция, по-доброто образование, здравна инфраструктура, развитието на културата, плавното изравняване на разликите в заплащането между половете, промяната на броя на населението.

В „Пътят на човечеството“ са разгледани обаче и факторите, довели до неравномерното развитие на различните части на света и дава отговор на въпроса кои са пластовете на влияние, позволили на някои държави да станат индустриализиращи колонизатори, а други да бъдат колонизирани.

Могат ли тези различия обаче да бъдат преодоляни и какво ще бъде бъдещето на една цивилизация, лавираща между крайностите?

Забележителна в размаха и сложността си, тази книга е подходяща за широк кръг от читатели – историци, бизнес лидери, политици, икономисти, учени, хуманитаристи и всеки, който се интересува от създаването на по-добро и по-равнопоставено бъдеще за човечеството.

В духа на „Sapiens: Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, „По-добрите ангели на нашата природа“ на Стивън Пинкър и „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, „Пътят на човечеството“ от Одед Галор предлага радикално различна преспектива към нашето минало, настояще и бъдеще. И отправя плашещо актуално и важно послание – само ако познаваме своите коре­ни, ще можем да градим по-добро бъдеще. Бъдеще, което остава единствено и само в собствените ни ръце.

Из „Пътят на човечеството“ от Одед Галор

Произход на човешкото разнообразие

Още от появата на Homo sapiens в Африка преди 300 000 годи­ни, разнообразието улеснява адаптацията на хората към заобикаля­щата среда. Те стават все по-добри в лова и събирачеството, което позволява набавяне на достатъчно храна и значителен ръст в броя на населението. Но постепенно жизненото пространство и наличните ре­сурси стават ограничени и преди 60 000 до 90 000 години се стига до мащабно разселване от африканския континент в търсене на нови плодородни места. Поради серийния характер на миграционния про­цес, колкото по-далеч от Африка стига дадена популация, толкова по-ниска е степента на културно, езиково, поведенческо и физическо разнообразие в нея.

Този феномен се нарича ефект на основаване.8 Да вземем за при­мер остров, на който живеят пет породи папагали – сини, жълти, чер­ни, зелени и червени, всичките еднакво добре приспособени към мест­ната среда. В резултат на тайфун, няколко папагала биват отнесени на друг, далечен остров. Групата е твърде малка, за да съдържа всичките пет породи, а има представители само от две или три, да речем чер­вени, жълти и сини. Тяхното потомство, което скоро запълва целия остров, наследява окраската им. Следователно новата колония е по-малко разнообразна от първоначалната. Ако част от нея впоследствие мигрира към трети остров, разнообразието вероятно ще намалее още. Така ако папагалите мигрират по-бързо от темпото на потенциалните мутации на всеки нов остров, колкото повече се отдалечават от първо­началния, толкова по-еднообразна ще става популацията им.

Човешката миграция извън Африка следва подобен модел. Даде­на група напуска континента и се заселва в плодородни региони на­близо, носейки част от разнообразието на африканското население. След като групата нараства до степен, при която новата среда вече не може да поддържа допълнителното ѝ разширяване, подгрупа от нея заминава в търсене на следващо, по-далечно местообитание. С посте­пенното разпръскване от Африка, процесът се повтаря многократно. Въпреки че някои групи сменят посоката, както ще видим по-късно, общата тенденция е такава, че хората, стигнали до Западна Азия, са по-малко разнообразни от първоначалната популация. Разнообразие­то прогресивно намалява при техните потомци, които продължават на изток към Централна Азия и оттам към Океания и Северна и Южна Америка, или на северозапад към Европа.

Тази експанзия, тръгнала от люлката на човечеството в Афри­ка, оставя дълбока и незаличима следа върху степента на културно, езиково, поведенческо и физическо различие в популациите по света.