Нека да излезем от моралния упадък, в който се намираме, да си подредим ценностите така, че отпред да излязат тези, заради които си заслужава да направим всичко. Защото този морален упадък, тази морална криза, в която ние се намираме, той се вижда навсякъде. Учители, които не искат да учат децата, учители, които не искат да се ваксинират, това е нашият преден фронт интелектуален. Лекари, които си вземат отпуска и които напускат, защото не искат да влизат в инфекциозни отделения, въпреки че са дали клетва. Това не е ли морална криза. Това заяви в интервю пред БНТ бившият премиер Иван Костов.
Пълен текст на интервюто:
Водещ: Думата на годината, господин Костов, най-вероятно е ковид, коронакриза, пандемия. Това са думите на 2020 г. Имат ли, според вас, управляващите, българските здравни власти, българското правителство визия, дълбок анализ прозорлив анализ за овладяването на тази пандемия?
Иван Костов: Нека започна с една добра новина. Въведените на 27 ноември мерки започнаха да дават резултат. От 12-13 декември намалява броят на клинично болните и тези в интензивните отделения, както и има известно намаляване на починалите. Отчита се и спад на активните случаи на новозаразените, но достоверността на тези данни не е сигурна. Сигурно е, обаче, че натискът върху болничното здравеопазване изглежда започна да отслабва, а беше достигнал до едни наистина и в момента е на много високи нива. Възможностите да се поемат инфекциозно болни наистина са малко. Що се отнася до другия въпрос, дали ще успеят българските власти да противодействат на сегашната криза, не зависи от тяхната или на българското общество преценка. Мнозинството каквото и да мисли, няма значение. Обективната оценка на водената у нас политика е само относителна. Спрямо резултатите във всички страни от ЕС, крайните обобщаващи резултати, по които можем да направим сравнение са два показателя- коефициентът на общата смъртност и темпът на спад на БВП за 2020 г. Разбира се, има и редица други показатели – броят на починалите от ковид на 1 милион, нарастването на коефициента на общата смъртност, други щети върху здравния статус на българското население в бъдеще вследствие на поражение от епидемията.
Водещ: Господин Костов, да обърнем сега внимание на двата акцента, които поставихте в отговора си преди секунди, кое може би е най-трагичното в българската коронакриза –броят на смъртните случаи ли? Това, че сме на първо място по смъртност ли? Това ли е трагедията на българската коронакриза?
Иван Костов: Това безспорно е всъщност най-тежкото поражение, защото най-голямото богатство на страната са хората. Когато губим с такова темпо хора, в моите представи поне, а и обективно, това е огромна загуба.
Водещ: Имате ли песимистични прогнози? Каква ще бъде смъртността като финал тази година? Как го изчислявате?
Иван Костов: Ами то е лесна прогнозата, защото ние сме накрая на годината, има седмична отчетност за леталността в България. Известно е какви са бройките на починалите, лесно може да се прогнозират липсващите 4 седмици. Така че един коефициент на обща смъртност от 1,74 – 1,78 е почти сигурно, че ще се случи, а това е изключително висок коефициент на смъртност, който в страна, която не води война, според мен едва ли е наблюдавано в последните 10 г. Това е наистина много тежка загуба. Аз искам да ви кажа, че общо показателите и за икономиката, и за този изход за много хора, данните сочат, че ние сме сред страните, които се справят най-лошо в ЕС с епидемията и с икономическата криза.
Водещ: От една страна са, разбира се, институциите, които трябва да управляват и да овладяват коронакризата, от друга страна са обществото и тази част от обществото, които не вярват, че COVI-19 е нещо повече от грип и не спазват мерките. Ако искате да ги разгледаме отделно. Институциите – казахте не се справят задоволително. България е една от страните, които най-лошо управлява коронакризата. А имате ли бележки за дисциплината и отговорността на българската нация, българските граждани?
Иван Костов: Аз предупредих още в самото начало за този риск, който произтича от ниското доверие в институциите в страната. Предупредих, че това политическо недоверие, което има във властите на най-високо ниво и съответно, което се пренесе и върху образованието, върху здравната система най-вече, това недоверие се лекува само по един начин. То не зависи от говоренето на публичните говорители, доверието се възстановява с демократични средства, с избори. Но тъй като ние сме в края на мандата си, то поначало доверието във властите е ниско и всичко, което те казват, се поставя меко казано на съмнение, да не казвам на крайна обструкция, на липса на вяра, че това е правилният изход. Хората не вярват на тези власти.
Водещ: Добре де, но като погледнете това като глобален процес, това не важи ли за света? не избуяват ли и всякакви световни конспирации? Точно това, за което вие говорите – липса на доверие, това, че сме толкова разделени като общество. Всички тези съмнения, включително сега се добавиха още едни съмнения. Първо беше за ковида, сега е за ваксините.
Иван Костов: Да, това е така. Това произтича както се вижда от току що преминалите избори в САЩ, големият разлом в нацията по отношение на доверието в единия и другия кандидат, доведоха до наистина до… има статия в най-реномиран вестник, който казва, че ваксината няма да ви смени ДНК-то, Това за мен е изумително от гледна точка на това, че толкова силен е този фактор на недоверието върху мерките, които едни овластени институции приемат. И то това е правило, то е закономерност. То не е само за България, така е в целия свят. Няма доверие в институции, няма вяра в мерките им. Мерките не се следват, бойкотират се. Това за съжаление е тъжната истина.
Водещ: Да ви върна към тезата ви за втората важна точка – икономическите мерки, икономическата криза и последици на България, които очевидно през новата 2021 г. ще бъдат доминиращи. Мерките и усилията, които българското правителство взема като противовес на коронакризата разоряващи ли са, господин Костов, или са навременни?
Иван Костов: Вижте, предизвикателството е огромно, наистина огромно. Аз гледам колеги, които се опитват да правят прогнози за изхода от икономическата криза, която е много по-сложен феномен, отколкото здравната. Извинявам се, но нали сега в момента изглежда, че здравната е просто обхванала, обзела е нашето съзнание. Но от гледна точка на икономиката нещата стоят по изключително сложен начин. Тези прогнози за бързо излизане от кризата, от икономическата и за бързо възстановяване, аз който съм преживял такива две големи икономически катастрофи, знам, че тези прогнози са рискови. Сега, що се отнася до мерките – вижте колко е интересно и колко вярно е това, че кризата съдържа и възможности. Здравната и икономическа криза съдържат изключителни възможности. Искам да подчертая това. Това е положителното във всичко, което ни се случва. Здравната криза, например, показва каква организация, структура и функциониране са крайно необходими на българското здравеопазване. Пандемията от друга страна даде мощен икономически тласък на четвъртата технологична революция в глобалния свят, електронизирането на институциите стана неотменимо, онлайн обучението, уеб съвещание, дори съдопроизводство, работа от вкъщи, възможностите за декарбонизация на икономиката и за спасяване на климата изглеждат напълно осъществими.
Изкуственият интелект навлезе и функционира в най-напредналите сектори. От тази гледна точка е много сложно да се оценят мерките на правителството. Вие се опитайте сам или зрителите да се опитат сами да преценят насочени ли са финансовата подкрепа на България и тази от ЕС да се създаде тази нова нужна организация и промени в здравеопазването и да се напредне в тези области, за които говоря. Че се откриват като възможности или всъщност се разходват и произвеждат някаква мимолетна заетост в сектори или в отраслите, които нямат перспектива в бъдеще. Това е огромен въпрос. Това е много сложен въпрос. Тези страни, които са най-напреднали в икономическо и технологично отношение използват европейските средства, това необикновено силно общо усилие във финансовата сфера, за да направят това, което казвам. Правили го българското правителство? Аз не виждам признаци да го прави това.
Водещ: Забелязахте ли, господин Костов, предложението, което бившият финансов министър Симеон Дянков даде като идея за създаване на експертна комисия, нещо като експертен съвет, който да подпомага правителството тъкмо за решаването на въпросите, за които вие говорите? И какво каза Дянков: аз, вие и Пламен Орешарски, тоест тримата да се съберете в експертен съвет. Чухте ли тази идея първо и тя възможна ли е, второ?
Иван Костов: Ами той бюджетът беше приет вече. Решенията правителството да предприеме определени мерки, вече са взети. Как след дъжд качулка да стане това?
Водещ: Това съдържание на тримата – вие, Орешарски и Симеон Дянков как да кажа като мъдреци, тримата старейшини, така да кажем.
Иван Костов: Оставете тази… на мен не ми се коментира такава идея. Не виждам нищо полезно в нея. Знаете ли къде е трагедията. Трагедията е, че политиката стана изгорено място, изгорена земя. В политиката не влизат способни талантливи хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят или знам ли какво да кажа. Не отива талантът на нацията, който да поеме тези огромни проблеми и да започне да ги движи напред, да изчита огромно количество информация, да провежда много съвещания, да взема премерени решения. Това е огромен труд, кой ще го положи този труд. Вижте, в тази изгорена земя никой не смее да влезе. От тази гледна точка ние имахме това, което ни се предлага. Това са възможностите в страната. Това не са спасителни и екзотични идеи, това не е сериозно.
Водещ: Давате жестока оценка – изгорената земя на българската политика. Нека да ви припомня, че цитирахте и писателя Георги Господинов с репликата: „Животът, глупако“. Тоест не е ли жестока присъда това, господин Костов, общество, което не цени живота, което не приема живота като убеждение и като ценност. Това ли е жестоката присъда? Оставете политиката, оставете терена на политиците. Животът и обществото.
Иван Костов: Знаете ли, тази максима е много дълбока. Тази максима е призив към това да излезем от моралния упадък, в който се намираме. Да си подредим ценностите така, че отпред да излязат тези, заради които си заслужава да направим всичко. Защото този морален упадък, тази морална криза, в която ние се намираме, той се вижда навсякъде. Учители, които не искат да учат децата, учители, които не искат да се ваксинират, това е нашият преден фронт интелектуален. Лекари, които си вземат отпуска и които напускат, защото не искат да влизат в инфекциозни отделения, въпреки че са дали клетва. Това не е ли морална криза. Това не е ли криза в обществото, което така си е пренаредило ценностите или така е тръгнало по улея на най-малкото съпротивление, че не си дава сметка къде отива. Как да излезем от тази криза, ако наистина не се позовем на най-висшето нещо, което ни прави хора, на духа си, да се върнем към себе си и да кажем, да, животът е този, за който заслужава да направим всичко. И аз като говоря за тази технологична революция, за тези икономически възможности, аз отправям призив фактически към бъдещия живот, този живот, който трябва да живеят нашите деца и внуци, той трябва да бъде подреден. На тях им трябват тези електронизирани институции, те не трябва да се сблъскват с тези проблеми. Те трябва да имат подготвени тези системи, защото тях ги очакват по-големи предизвикателства, отколкото са тези пред нас. Нас и една пандемия ни постави на колене, а утре на тях какво ще им се случи?! Нали трябва да мислим за тях. Нали за децата си и за внуците трябва да мислим. Тях трябва да подготвим да посрещат своите със сигурност много по-големи предизвикателства, защото това, което им дава напредъкът, този изкуствен интелект, тази глобална мрежа, този общ разум на човечеството, той не идва заради удоволствието на тоя и на оня. Те идват, за да ни спасят от други големи предизвикателства, да ни въоръжат и не нас, следващите да въоръжат, за да се справят с нещо много по-сериозно, отколкото това, в което се впускаме ние. Ако ние не мислим с тези категории на рисковете и за себе си, и за страната си, и за глобалния свят, ние ще съсипем и природата, и глобалната икономика, и българското здравеопазване и така. Така са подредени нещата в моите представи.
Водещ: Господин Костов, аз ви благодаря за това послание, което отправяте във финала на годината. За това послание, което е огромна метафора „Животът, глупако“. Нека така да завършим и благодаря, че застанахте пред зрителите на Българската национална телевизия. Бившият премиер Иван Костов.
