последни новини Ново
>

Какви са световните тенденции в промяната на образованието?

Европа планира над 2 млрд. евро в цифрова свързаност
Подходът към образованието се променя. Рекламиране в социални мрежи за онлайн курсове, уебинари, маратони, лекции и лекции, хиляди образователни канали в YouTube. Водещите световни университети предоставят своите лекции онлайн, а най-големите библиотеки отварят виртуалните си врати. Популярни учени, бивши собственици на бизнес, психолози, инфлуенсъри започват да разработват свои собствени информационни продукти. Медиите и онлайн платформите са свързани: Три дни и шест месеца, безплатни или платени с цени, вариращи от няколко хиляди до „премиум пакети“ на стойност десетки хиляди долари. За промените в образованието информират от ТАСС. Диплома за висше образование е гаранция за успешното бъдеще - тази парадигма вече е минимум. Границата между физическия свят и цифровия свят бързо се размива. Повечето от новите проекти, които са се разраснали бързо, са технологични стартиращи компании. Компаниите, които бяха фокусирани върху развитието на IT области, успяха да изградят мащабни екосистеми: Yandex, Mail, MTS, Tinkoff и други. Освен това пандемията ясно показа каква роля играят цифровите технологии в момента и колко е важно по всяко време да сме готови да се преструктурираме и бързо да се адаптираме към променящите се условия на труд. Универсалната дигитализация, променящите се правила на играта стимулират търсенето на специалисти със силна техническа база и задълбочено разбиране на бизнес процесите. Професионалисти с нестандартен подход към развитието на бизнеса, тези, които са наясно с най-новите тенденции и знаят как да се интегрират в тях. Този вид талант е необходим както на технологичните лидери, така и на компаниите, които тепърва започват да мислят за дигитална трансформация. Искането на работодателя е разбираемо, но къде да се намерят такива специалисти и кой ги обучава? Относно клиентите на образованието Три са основните „клиенти на образованието“: държавата, самият човек и фирмите. В първия случай длъжностните лица решават какъв персонал е необходим. Но бюрократичната машина не винаги е в крак с тенденциите. Освен това при такъв сценарий са възможни дефицити и свръхпроизводство. Така например, в даден момент имаше твърде много адвокати и икономисти с остър недостиг на висококачествени техници. Вторият тип клиент е самият човек, който е решил да подобри своята квалификация и конкурентоспособност на пазара на труда. И третият модел, когато клиентите са самите фирми. Бизнесът все повече набира персонал „за себе си“, избира най-обещаващите кандидати и ги учи на уменията, от които се нуждаят. Все по-често това се проявява в сътрудничеството на големи компании с университети и бизнес училища. Интересното е, че бизнес училищата също преразглеждат подходите си към образованието в светлината на промените на пазара на труда. Първо, фокусът сега е върху млада аудитория: чуждестранните и националните бизнес училища отварят магистърски програми, започвайки да работят не само с готови мениджъри, но и с напълно „зелени“ студенти. На второ място, сътрудничеството между образователни институции и фирмите се превръща във важен елемент. Има съвместни проекти с училища по естествени науки, образование, инженерство, право, медицина и други области в Американското бизнес училище в Станфорд, Британското бизнес училище в Лондон, френското INSEAD, испанското бизнес училище IE и ESADE, канадското училище за бизнес на Queen и други. Как изглежда процесът, ако клиентът е бизнесът Задачата на образователните институции е да превърнат талантлив студент в търсен професионалист, специалист, който е добре запознат с бизнес процесите, който въпреки младата си възраст знае как да измести техническата база. Тази задача определя и формата на преподаване. Образованието не е безлични и еднообразни лекции, а интерактивен процес с фокус върху проектни дейности. Освен най-добрите руски и чуждестранни преподаватели, с ученици работят ментори от бизнес училището и ментори от фирмите. Те придружават учениците по време на целия образователен процес и дори след дипломирането им, като остават наставници през целия кариерен път. Възможно ли е да си представим само преди 10-15 години, че студентите, вместо изпити, са участвали в реални питчинг сесии и че систематично се правят инвестиции в техните студентски проекти? Едва ли.