Домашното насилие на жени е проблем, за който много често не се говори. Свързахме се с Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт от фондация „Асоциация Анимус“ за интерю по темата.
В обществото ни рядко се говори открито за домашно насилие на жени. Каква част от жените в България са жертва на домашно насилие?
За съжаление няма точна статистика на този скрит феномен, именно защото е такъв. Той е доста невидим. Значителен брой от жертвите на домашно насилие не споделят и не биват разпознавани. Характерността е, че домашното насилие е прикрито от страх и вина. За жертвите е изключително невъзможно да потърсят помощ и да споделят. Разбира се, имаме една тенденцията, при която все повече се увеличава, както говоренето за проблема домашно насилие, така и споделянето и търсенето на помощ.
От една страна, това стана благодарение на влезлия в сила през 2005 година Закон за защита от домашното насилие, от друга страна, негативната дискусия относно дезинформацията, свързана с Истанбулската конвенция, изведе на преден план темата за домашното насилие. Все повече се говори и пише, както в медиите, така и в самото общество по тази тема.
Точен брой жертви не би могла да даде нито една институция, тъй като няма дори единна информационна система. Има представителни проучвания. Едното е на „Сдружение на силите в България“ от 2019 година. Това е консорциум на Алфа Рисърч и няколко други организации. Другото изследване е от 2016 година на фондация „Партньори в България“ – също национално представително. Изследванията са горе-долу в една посока – всяка 3-та, 4-та жена е жертва на домашно насилие. Голямо представително проучване за България имаше през 2014 година на „Агенция за основни права на Европейския съюз“. Там също имаше стряскащи данни за домашното насилие, както и за това, че от най-ранно детство жените в България се срещат с него.
Какви са нагласите в българското общество относно домашното насилие? Толерантни ли сме към него? Оправдаваме ли го по някакъв начин?
Да, в нашето общество сме изключително толерантни към домашното насилие и винаги намираме начин да оправдаем собственото си бездействие като граждани, когато сме свидетели на различни случаи. Независимо дали става дума за това, че чуваме писъците на съседката, когато бива малтретирана или на публично място виждаме единият партньор да проявява агресия към другия пред много хора. В повечето случаи ние не реагираме и не предприемаме никакви действия, стоейки в удобната позиция, че това са семейни проблеми и няма как да се намесим, а това не е така.
Българското законодателство, не само Закона за защита от домашното насилие, но и например Закона за закрила на детето, казва, че всеки, който волно или неволно стане свидетел на насилие над дете или в присъствие на дете, е длъжен да сигнализира на органите на реда, дори когато това е обвързано с професионална тайна. Ние сме много толерантно общество по отношение на домашното насилие.
Свикнали сме да приемаме насилието повече като физическа агресия. Постъпват ли при Вас често сигнали за психически тормоз?
Да, много често се случва да имаме и жертви на психически тормоз, които се обръщат към нас за помощ. Психическият тормоз налага много сериозни последици върху психиката на жертвите, с оглед на това, че трайно уврежда усещането им за значимост, за ценност, за самостоятелност. Това от своя страна може да доведе до много сериозни последици в дългосрочен план, както в симптоми, както и в това, че в много случаи психическият тормоз предшества убийствата. Не винаги физическото насилие е единственото домашно насилие или насилие в партньорските отношения.
През 2020 година бяхме една голяма част от времето си у дома, под карантина. Постъпват ли повече сигнали за домашно насилие на жени от началото на пандемията?
Лесно предвидимо е, че се увеличиха сигналите, както на горещата телефонна линия, така и в консултативните и в кризисните центрове. Няма начин в отношения, в които и без това има проблем, при нагнетяването на обстановката поради обитаването на малко пространство, да не се увеличи и психическият, и физическият тормоз. За съжаление нямаше как по друг начин да бъде решена цялата ситуация с противоепидемичните мерки, но така или иначе това извади на показ много отношения, за които трябва да се работи, за които трябва да настъпи промяна. И хората и семействата трябва да вземат решения за бъдещето си и за прекратяването на подобни отношения, в които има агресия.
Бих искала да споделя една изключителна инициатива, която имаме в момента „Активни срещу насилието над жени“, финансирана от норвежкия финансов механизъм. Това е една кампания, в която се опитваме да дадем глас в публичното пространство на жените жертва на домашно насилие, които са излезли от тази ситуация и са се справили с нея. Тези жени, когато говорят за това, са склонни да мотивират и други да не стоят в ситуацията на домашно насилие и да искат да направят промени. Това е един проект с така наречените жени-посланички, които говорят за домашното насилие. Започваме една нова кампания с едно много интересно мото. Ще се опитаме да направим максимално видим проблема за домашното насилие над жени и да ги насърчим да търсят помощ. Този проект има за цел също да повиши обществената ангажираност на четири административни области в страната – Сливен, Смолян, Силистра и София.
Повече информация за проекта можете да откриете на: activeagainstviolence.com.
