„Не агитация, а аргументация. Пък всеки с разума и сърцето си“, това написа във фейсбук Кузман Илиев, кандидат за народен представител от гражданската квота на ВМРО в 25 МИР – София с преференция 102 и 24 МИР – София с преференция 105.
Ето и целия коментар от Фейсбук страницата му:
Дясно-консервативното има две страни, които се допълват и не могат една без друга.
Едната, икономическата – ограничена държавна намеса в икономиката и силна защита на частната собственост, водещи до просперитет и висок стандарт.
Втората, културната – патриотизмът и консерватизмът, които целят да подхранят социалните връзки в нацията ни, да съхранят семейството като ядро на обществото и да запазят традициите, езика, религията и историческото чувство към родината. За да знаем от къде идваме и накъде отиваме.
Втората е по-важната, защото без здрава култура, икономиката олевява и регресира. Разбира се, това са идеални модели, чрез които можем да тълкуваме реалността или да бъдат политическа цел и компас.
Логично големият идеен противник на дясно-консервативното е миксът между либералното в културен план (мултикултурализъм, полова неутралност и бунт срещу биологията, политическа коректност) и лявото в икономически такъв – много държава в икономиката, високи данъци, дълг и обедняване във времето.
Именно левичарството води до корупция – задушаването на икономиката създава условия за подкупи, а изземането и раздаването на голяма част от изкараното от страна на държавата всъщност е другото име на корупцията. Няма как да си срещу корупцията и да си в това левичарско идейно-политическо русло. Просто няма как.
Какво имаме на политическия ландшафт у нас днес – с оглед на последната „социология“ за партиите над чертата към момента. Гледано от идеологическа перспектива. С уговорката, че всички партии са много щедри на социални обещания преди избори, но това е ясно. Априорно. Подред.
Една голяма народняшка партия в център-дясно – с ту консервативни, ту либерални културни и центристки икономически уклони.
Една голяма лява-консервативна и социалистическа партия, наследница на БКП (изцяло либерална в ЕП обаче).
Една либерална, корпоративно-клиентелистки насочена формация с ляво-центристки и етнически уклон.
Следва потенциално народняшка, но без идеология и без тези, левееща по подразбиране. Енигма, защото не счита за нужно да аргументира тези и политики.
После две ляво-либерални партии.
Едната е с тотална доминация на либералите плюс зелените. Няма ляво, няма дясно, всичко е „Зелена сделка“, мултикулти тези, а каквото ни кажат за историята ни отвън – това е абсолютната истина. Плюс лустрация, разбира се!
Другата – с лидери бивши остриета от наследницата на БКП, плюс микс от градска либерална левица. Двата елемента бяха в тежък сблъсък през 2013 г. по линия на налагането на модела „Пеевски“. Днес го „демонтират“ заедно.
Последните три са с абсолютно идентичен профил.
Днес под опеката на Президента искат мандат, приемайки априорно подкрепата на голямата социалистическа формация, наследила БКП, която сама не би могла да играе в мача. Заформя се задруга, опасна задруга. Дано не е лявото в икономиката на социалистите (махане на плосък данък) от една страна, и либерализма на „новите“ в културен аспект (нихилизъм към традиции и чуждопоклоничество). Дано не.
Остава още една формация – единствената изцяло дясно-консервативна и патриотична в културен план над чертата. Водила историческа битка с марксизма и македонизма, базиран на агресивния югославски антибългаризъм. С остро историческо чувство за правата на българите по света и в Северна Македония, срещу агресивния либерализъм и гетоизацията. За защитата на собствеността, живота и достойнството на българските граждани. В икономически аспект – с видими крачки към освобождаване на икономиката като антикризисни мерки, с центристки стопански рефлекс през годините, безспорно. Целта, разбира се, е такива формации да няма, за да не наруши заформящото се тотално ляво-либерално статукво.
Пиша тези редове не за агитация – всеки има възгледи и идеи за това как следва да е устроено обществото ни. Но тези реалности трябва да се знаят и когато се избира – това да се прави рационално. И да, важно е да вземем позиция, защото това засяга България.
Много са били патриотичните формации? Напротив, тъкмо обратното. Твърде, твърде малко са.
П.П. Автентично консервативните партии трябва да работят заедно оттук насетне – макар и запазвайки идентичността си. Въпросът, разбира се, е на дефиниция на патриотичното, но опасността ляво-либералният фронт да се наложи с кресливата си агресия е голяма. И залага бъдещето на родината ни на карта.
