През изминалата седмица бе огласено социологическо проучване на „Екзакта рисърч груп“. Националното изследване е проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи чрез интервю „лице в лице“. Извадката включва 123 гнезда в 90 населени места на територията на България. От изследването става ясно, че в следващият парламент ще има най-малко 5 партии. Ето защо решихме да потърсим Лидия Йорданова, която е собственик и Управител на „Екзакта“ .
Г-жо Йорданова, бихте ли коментирала как се промени процентът на желаещите да гласуват от край на 2020 година до сегашното Ви проучване?
От края на 2020 година до 22 февруари т.г., когато е последното ни изследване, наблюдаваме лек спад в дела на желаещите да гласуват българи. Причините са много – „размиването” на ефектите от протестите от последната година, неподаването на оставка от кабинета, разпиляването на протестния вот между различни политически субекти, нарастването на заболеваемостта от КОВИД през последния месец и др.
„Екзакта” си постави за цел да тества как би могла да се отрази ситуацията с КОВИД у нас върху избирателната активност на българите. Данните ни от февруари са недвусмислени – 60% от пълнолетните българи споделят мнението, че биха гласували на 4 април само при условие, че е осигурена безопасна среда за вота, в която да е минимизиран риска от заразяване с КОВИД. Тези данни поставят управляващите, както и институциите, осигуряващи изборния процес, пред много сериозни отговорности, още повече, че българите, които се страхуват от заразяване, са избиратели на повечето партии и коалиции, които ще участват в изборите. Най-малко страхуващи се от заразяване на вота има сред избирателите на „Изправи се! Мутри вън” и сред привържениците на „Има такъв народ”.
Според Вас, дали масовата ваксинация ще промени мнението на хората и ще ги накара да се чувстват по-спокойни да упражнят правото си на глас?
Масовата ваксинация се привижда на все повече българи като възможност да си върнат максимално бързо обичайния начин на живот. Неслучайно наблюдаваме наплив от желаещи към т.нар „зелени коридори”, като това са главно по-млади хора и такива на средна възраст, както и видимо по-здрави хора. На този фон, и на сегашната фаза от ваксинацията, малко неясно остава това какво се случва с най-уязвимите и застрашени от тежко протичане на КОВИД – възрастните и хронично болните хора. Всъщност данните ни за ваксинационните нагласи от февруари показват ясно, че именно възрастните и хронично болните са онези, които в най-голяма степен изпитват колебания и съмнения по това как би им се отразила ваксината. Засега защитата чрез ваксини на най-застрашените групи от населението остава под въпрос.
До датата на вота, обаче, масовата ваксинация не би била дотолкова масова, че даде едно значимо обществено усещане за сигурност. Още повече, че в момента заболеваемостта се покачва постоянно и нямаме основания да мислим, че ще се свие значително до деня на изборите.
Така, че КОВИД ситуацията у нас е възможно по-скоро да влияе за свиване на активността на вота, отколкото да стимулира висока активност.
Според проучването, коя група от хора желае да се ваксинира?
Отговорът на този въпрос е много важен. Това са предимно високоборазовани хора, със стандарт над средния, които живеят в столицата и в големите градове-областни центрове. Иначе казано, това са хора, които живеят в населени места където рискът от заразяване е по-голям от средния, където болестта е разпространена в по-голяма степен, като в същото време, това са информирани и образовани хора, които знаят какво правят и защо го правят. Това са мобилни хора, които отказват да се лишават задълго от бизнеса си, от комуникации и пътувания.
Профилът на готовите да се ваксинират във февруарското ни изследване подсказва, че това са хора, които принадлежат към т.нар. „елитни обществени прослойки”, които имат способността да формират обществени преценки и да убеждават останалите групи от хора. Това е добра възможност за въздействие върху по-широки обществени среди в посока на масова ваксинация. Трябва, обаче, ясно да се заяви, че има въпроси, свързани с ваксините, на които дори експертите в световен мащаб засега не могат да дадат еднозначни отговори. А медицинските експерти у нас говорят много по темата. Дотолкова много, че понякога се създава информационен „шум”, който не способства обикновения човек да си отговори на простичките въпроси, които го вълнуват. Занапред трябва да се минимизира ефектът от информационния хаос по темата и да се въведат по-ясни и отчетливи критерии за достоверност на информацията.
Споделете за нашите читатели как се движи процентното съотношение между партиите с шанс да попаднат в следващ парламент.
ГЕРБ запазва трайна преднина пред БСП от порядъка на 4%, като вторичният статистически анализ на данните ни от последните месеци показва наличието на сериозен ресурс на управляващите да разширят преднината си пред БСП.
БСП е в доста нееднозначна ситуация. От регионалните изследвания на Екзакта ясно личи, че в немалко области е налице разочарование и отлив на леви симпатизанти. Въпреки това, няма съмнение, че най-сериозните твърди ядра принадлежат на ГЕРБ, на ДПС и на БСП.
Има хипотези, че партията на Слави Трифонов ще се опита да конкурира БСП в битка за второто място. Това би било възможно единствено, ако електоратът на „Има такъв народ” е по-твърд и мотивиран, отколкото е понастоящем. Засега поне 40% от неговите избиратели не са стопроцентово сигурни, че ще подкрепят именно партията на Трифонов.
Не изключвам, обаче, битка за третото място между много сериозно мобилизиращите се ДПС и „Има такъв народ”, ако последните не успеят да разширят твърдото си ядро от избиратели.
Засега, при сега декларираната електорална активност, не стои под въпрос попадането на ДБ в парламента.
При активност в рамките на 40%-45%, ВМРО получава над 4%, което би осигурило представяне на формацията в следващ парламент.
Разбира се, това е прогноза, далеч преди реалното начало на изборната кампания, и преди представяне на концепцията за участие на партията, както и на листите на партията по места. ВМРО няма проблем с твърдостта на своя електорат, от една страна, а от друга е малката формация с най-висок дял на потенциал сред колебаещите се избиратели.
Много е трудно да се правят каквито и да е крайни прогнози за електората на „Изправи се! Мутри вън!”, голямата част от който не формира твърдо ядро.
Републиканци за България имат твърдо ядро, но пък е трудна прогнозата доколко би могъл да нарастне електората им време на кампанията.
Все още е много рано и би било некоректно да се правят каквито и да е прогнози за коалицията между НФСБ и Воля, която от последните седмици присъедини към себе си още коалиционни партньори.
Мога да обобщя, че за всички по-малки формации с резултати малко над 4% около 4% и малко под 4% ще е изключително важна кампанията, обществената реакция на листите им, както и активността в изборния ден. Това са три непренебрежими фактора, които ще дадат преимущества на едни от по-малките формации и ще ограничат други от тях.
Всъщност виждаме, че българите не се чувстват достатъчно сигурни, че ще гласуват, а това води и до по-ниска избирателна активност. В чия полза е тази ниска избирателна активност?
Ниската избирателна активност работи в полза на твърдите ядра на големите партии. Добре е, обаче, по-малките формации също да търсят ефекта на максимално втвърдяване на електората си, който донякъде може да се окаже защитна бариера при отклонения от средната активност.
При коя/кои от политическите партии голяма роля ще изиграе кампанията? Защо?
Кампанията ще бъде важна за всички партии, защото залогът на тези избори е голям. Позволете ми да не се съглася с колеги, според които едва ли не изборите са предрешени и отсъства залог. Подреждането на първа и втора позиция не гарантира никаква яснота по възможната след вота управленска формула. Всички играчи на тези избори тръгват при много неизвестни на политическия терен и тези неизвестни няма да се решат докрай дори и след окончателните изборни резултати. Политическото напрежение едва ли ще намалее с приключване на изборите. Темата за политическата представителност на Парламента ще бъде една от най-коментираните занапред.
Кампанията ще е решаваща за опозиционните формации, които искат да заявят себе си като алтернатива, както и за малките формации, които са на границата на попадане в нов състав на парламента.
Извън четирите големи политически партии къде е интригата?
Интриги има на различни нива. Едната интрига е пряко следствие от активността и възможностите, които тя обуславя за формациите, които се нареждат след първите четири. Втора интрига поднася самата кампания – ще чакаме отговор на въпроса кои послания и кои листи ще дадат преднина на конкуриращите се по-малки формации.
Интрига има още и в това с какви изборни техники и послания ГЕРБ ще опита да наложи тезата си, че е добре да продължи да управлява страната, макар и не на всяка цена.
Какво се случва с вота в патриотичното пространство? Кой има най-голям шанс да обере този вот и защо?
ВМРО към момента определено лидерства на тази територия, но много интересен в изследователски план става въпросът- кой ще се пребори за остатъчния вот от бившата абревиатура на ОП? Разполагаме с методи и техники в следващи изследвания да проследим нагласите и в тази посока.
Тепърва ще наблюдаваме с интерес как ще стартира кампанията коалицията около Воля и НФСБ, която през изминалите дни приобщи под „шапката си”и нови политически партньори.
Не мисля, че може да очакваме големи изненади от Възраждане и др. по-малки формации с патриотични претенции.
За доброто представяне на патриотичните формации е важно да подържат отношения на добронамереност помежду си и да водят кампанията си без да се оразмеряват като врагове един друг. Последното би довело до омерзение сред хората от поведението им и това би намалило шансовете на всяка от партиите в патриотичното пространство. Не бива да се забравя, че една от сравнително по-големите партии – „Има такъв народ” се цели освен в разочаровани и политически апатични избиратели, също така и в хора с подчертано патриотично самосъзнание.
Ще бъде ли стабилно следващото Народно събрание?
На този въпрос ще мога да Ви отговоря доста по-изчерпателно след вота. Стабилността на следващ Парламент определено ще зависи от това дали българите ще се чувстват политически представени в него. Защото данните от февруарското проучване на Екзакта показаха, че 49% от пълнолетните българи се чувстват представени в сегашния 44 ти състав на Българския Парламент. Стабилността на един парламент е пряка функция на масовото усещане на населението за политическа представеност чрез партиите, които са в Народното събрание. Всеки дефицит на подобно усещане се измерва с политическа несигурност и нестабилност – процеси, които са ни повече от познати от последните години.
