Учените откриха доказателства, че замръзналите метанови находища под Северния ледовит океан, известни като „спящите гиганти на въглеродния цикъл”, са започнали да освобождават затворения в тях парников газ в голяма част от континенталния склон край източносибирския бряг, предаде „The Guardian”.
Високи нива метан са открити на дълбочина от 350 метра в морето Лаптев, което поражда загриженост, че се е задействала нова верига от променящи климата събития, която може многократно да ускори темповете на глобалното затопляне.
Седиментите на склоновете, които се спускат от руския бряг към дъното на Северния ледовит океан съдържат огромно количество замръзнал метан и други газове – известни като хидрати. Метанът има парников ефект 80 пъти по-силен от въглеродния диоксид. Американската служба за геоложки проучвания определи дестабилизацията на арктическите хидрати като един от четирите най-вероятни сценария за рязко изменение на климата.
Международният екип на борда на руския изследователски кораб „Академик Келдиш” обяви, че засега метановите находища се разтварят основно във водата, но нивата на парникова газ на повърхността са четири до осем пъти повече от очакваното и той постепенно навлиза в атмосферата.
„В момента е малко вероятно това да има значимо въздействие върху глобалното затопляне, но въпросът е, че този процес вече е задействан. Източносибирската метанхидратна система е нарушена и разтапянето ще продължи”, посочва шведският учен Йорджан Густафсон от Стокхолмския университет.
Мащабът на изпускането на метан засега няма как да бъде точно определен. Предстои пробите да бъдат закарани до лаборатории на сушата, където да се проведат изследвания.
Но откритието предизвиква опасения, че е достигната нова точка на поврат, която може да увеличи скоростта на глобалното затопляне.
Арктика до момента се счита за неутрален фактор в този процес. Но тъй като температурите там се повишават два пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света, въпросът за замръзналия метан става все по-важен и създава значителна несигурност в климатичните компютърни модели.
Екипът от 60 души от руския кораб смята, че събраните данни първи потвърждават предположението, че изпускането на метан вече е в ход в широк район, обхващащ морето на разстояние до около 600 км от брега.
В шест пункта за наблюдение учените са наблюдавали облаци от мехурчета метан във водата, освободени от морското дъно. А на едно място, на дълбочина около 300 метра, открили концентрации на метан от 1600 наномола на литър, което е 400 пъти повече от нормалното.
Игор Семилетов от Руската академия на науките, който е главният учен на борда, посочва, че отделянето на парниковия газ е значително по-интензивно, отколкото при наблюденията на всички предишни експедиции.
„Това е нова страница. Потенциално може да има сериозни последици за климата, но ние се нуждаем от повече проучвания, преди да можем да потвърдим тези опасения”.
Най-вероятната причина за нестабилността на замръзналия метан е проникване на топли атлантически течения в източната част на Арктика.
Температурите в Сибир са с 5 градуса по Целзий по-високи от средните от януари до юни тази година. Морският лед от миналата зима се стопи необичайно рано. Зимното замразяване тепърва ще започне, по-късно откогато и да е било.
