Това е обзор на някои от най-новите научни изследвания за новия коронавирус и усилията за намиране на лечения и ваксини за COVID-19, цитиран от Ройтерс.
Дишането с маски за лице не засяга белите дробове
Медицинската маска за лице може да е неудобна, но не ограничава притока на кислород към белите дробове, дори и при хора с тежки белодробни заболявания, казват изследователите.
Те тестваха ефекта от носенето на хирургически маски върху газовия обмен – процесът, при който тялото добавя кислород към кръвта, като същевременно премахва въглеродния диоксид – при 15 здрави лекари и 15 военни ветерани със силно увредени бели дробове чрез бърза шестминутна разходка на равна, твърда повърхност. Нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта са измерени преди и след теста. Нито здравите лекари, нито пациентите с болни бели дробове показват значителни промени в измерванията на газообмена след теста или до 30 минути по-късно.
Според изследователите, маските може да причиняват дискомфорт, като дразнят чувствителните лицеви нерви, затоплят вдишвания въздух или предизвикват чувство на клаустрофобия. Всеки такъв дискомфорт не трябва да създава опасения за безопасността, твърдят експертите, тъй като това може да допринесе за намаляване на „практика, доказана за подобряване на общественото здраве.“
Новият коронавирус оцелява девет часа върху човешката кожа
Останал необезпокояван, новият коронавирус може да оцелее много часове върху човешката кожа, установи ново проучване.
За да се избегне евентуално заразяване на здрави доброволци, изследователите проведоха лабораторни експерименти, използвайки човешкаа кожа от починали лица, която иначе би била използвана за присаждане на кожа. Докато грипният вирус А оцелява по-малко от два часа върху човешката кожа, новият коронавирус оцелява повече от девет часа. Действието и на двавата вируса беше спряно в рамките на 15 секунди от дезинфектант, съдържащ 80% алкохол.
Понастоящем Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията препоръчват да се използват триене на ръце на алкохолна основа с 60% до 95% алкохол или старателно измиване на ръцете със сапун и вода за поне 20 секунди. Проучванията показват, че предаването на COVID-19 до голяма степен се осъществява чрез аерозоли и капчици.
Обструктивната сънна апнея е свързана с по-тежка форма на COVID-19
Изглежда, че често срещано разстройство на съня поставя пациентите с COVID-19 с по-висок риск от критични заболявания, установява ново проучване.
Използвайки финландски национални бази данни, изследователите установиха, че докато честотата на заразяване с новия коронавирус е еднаква за хората с и без обструктивна сънна апнея (ОСА) сред хората, които са се заразили, тези с ОСА имат пет пъти по-висок риск от хоспитализация.
Когато хората с ОСА спят, дишането им спира за кратко и след това се рестартира, често няколко пъти през нощта. ОСА се свързва със здравословни проблеми като затлъстяване, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и диабет, но е свързано с по-висок риск от тежък COVID-19 дори след като изследователите са взели предвид всички тези други фактори.
Изследването не може да докаже, че ОСА причинява по-тежките резултати, но изследователите съветват лекарите, които оценяват пациенти със съмнение или потвърдена коронавирусна инфекция, да признаят, че нарушението на съня е рисков фактор за тежък COVID-19.
Инфрачервените термометри може да са неточни при възрастни
Безконтактните инфрачервени термометри, които отдавна се използват при деца и сега се използват за остановяване на висока телесна температура на обществени места, може да не измерват точно телесната температура при възрастни, предполага малко проучване.
Устройствата се държат на малко разстояние от челото. Тъй като те никога не докосват кожата, те помагат да се предотврати предаването на микроби и не е необходимо да се стерилизират след всяка употреба.
В проучване на 265 възрастни в две болници австралийски изследователи сравняват инфрачервените термометри с термометрите на „темпоралната артерия“, които се докосват до челото. Когато телесните температури са под 99,5 градуса F (37,5 C), устройствата дават подобни резултати. Но за по-високи телесни температури безконтактните термометри „демонстрираха лоша точност“, с по-големи несъответствия с повишаване на температурите, според доклад, публикуван в петък в American Journal of Infection Control. Тъй като само 37 участници в изследването са имали треска, са необходими по-големи проучвания, за да потвърдят тези констатации, казаха изследователите. Междувременно те добавиха, че когато инфрачервеният термометър показва температура над 99,5 F (37,5 C) при възрастен, би било разумно да се направи директно измерване с термометър, отколкото да се осъществи контакт с тялото.
