Прасковите са обичан плод, защото действат ободряващо през летните жеги. Освен че са много вкусни, те помагат и при различни здравни проблеми.
Нещо люпобитно – в Китай богът на дълголетието бил изобразяван с праскови в ръце. Латинското наименование на плода е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието те минавали за вредни, а смятали лечебни листата им.
Тези сочни плодове се препоръчват при чернодробни заболявания, действат добре при анемия. Полезни са също така срещу бъбречни проблеми. Могат да се консумират профилактично срещу атеросклероза заради високото им съдържание на калий. Помагат за сваляне на повишеното кръвно налягане. Подходяща храна са при сърдечно-съдови заболявания.
Консумацията на праскови стимулира отделянето на стомашен сок, което пък подпомага смилането на храната. Но при заболявания на стомаха трябва да се обелва кожицата, за да не се дразни стомашната лигавица.
Плодовете се използват и в диети за намаляване на теглото. Препоръчват се от един до три 3 разтоварващи дни само с тях или в комбинация със сварен ориз: за един ден се изяждат 1,5 кг праскови, разпределени на 5-6 порции, като не се приема никаква друга храна. Полезни са и т.нар. оризово-плодови дни, при които се изяждат 250 г сварен ориз и около 800 г праскови, разпределени на 4-5 порции. При запек се приема запарка от листа на праскови – 2-3 с.л. нарязани листа се заливат с 500 мл вряла вода и се оставя да кисне 10 минути. След това течността се прецежда и количеството се изпива на 3 части за един ден по време на хранене.
Добре е да знаете, че истински сочни са месестите и тумбестите праскови с вдлъбнатинка през средата на плода. Колкото по-жълта е прасковата, толкова повече каротин съдържа. Не купувайте по-зелени, защото те няма да станат нито по-зрели, нито по-ароматни. Недозрелите плодове не съдържат присъщите полезни съставки, а презрелите са загубили някои от тях.
