Президентът на Киргизстан Сооронбай Жеенбеков обяви извънредно положение в Бишкек и заповяда войски да бъдат разположени по улиците на столицата. Това обявиха от канцеларията на Жеенбеков, като уточниха, че извънредното положение включва вечерен час и строги ограничения по отношение на сигурността. Те влизат в сила от 20 ч. днес до 8 ч. на 21 октомври, съобщава „Ройтерс“.
Това решение е взето поради масовите протести след парламентарните избори в страната.
В заповедта му не се казва колко войници ще бъдат разположени, но им е било наредено да използват военни превозни средства, да изградят контролни пунктове и да предотвратяват въоръжени сблъсъци.
Малко по-рано президентът заяви, че е готов да подаде оставка веднага щом бъде назначен легитимен нов кабинет и законността в страната бъде възстановена. Той щял да се оттегли веднага, след като бъде насрочена дата за нови избори и се извършели промени в правителството.
Днес Жеенбеков подписа и указ за освобождаването на Кубатбек Боронов като премиер. Той подаде оставка под натиска на масовите протести в страната. Президентът е освободил от длъжност още и председателя на Държавния комитет за национална сигурност на Киргизстан – Орозбек Опумбаев.
Киргизстан изпадна в политическа криза след парламентарните избори, проведени в края на миналата седмица. Според протестиращите и опозицията вотът е бил фалшифициран, тъй като от 16 партии, участващи в изборите, в парламента влизат 4, а три от тях са свързани с президента Сооронбай Жеенбеков. Появиха се и твърдения, че групи, близки до президента, са заплашвали гласоподавателите и са купували гласове. В резултат на тези съмнения избухнаха масови протести, а част от демонстрантите превзеха сградата на парламента. При сблъсъци с полицията пък са ранени най-малко 1200 души, пише Би Би Си. От тях 200 са в болница.
В резултат на масовите демонстрации ЦИК в Киргизстан анулира изборите. Днес стана ясно още, че ЦИК в страната ще насрочи нова дата за парламентарни избори до 6 ноември. Новите избори са наложителни, тъй като вчера опозиционните партии в страната не успяха да формират ново правителство – основните разногласия бяха около избора на премиер.
