15.6 C
София
неделя, май 19, 2024

Проф. Емануел Мутафов пред Mediafax: Спорът за българската писменост показа антибългарски настроения сред част от политиците и учените

Препоръчваме Ви

ЕК ще препоръча начало на преговори за членство с Босна и Херцеговина

Европейската комисия ще препоръча на страните членки на ЕС да започнат преговори за членство с Босна и Херцеговина, съобщи председателят на Комисията Урсула фон...

Натискът по границите на ЕС: В каква посока ще се промени миграционната политика?

380 хиляди са нелегалните мигранти в Европа през 2023 година. Има ли натиск, къде е България и какво ще се случи – темата коментират...

„Спасените: 20 години история“ – изложба на ПАРК ЗА МЕЧКИ Белица в Европейския парламент

В чест на повече от 20 години непоколебима отдаденост към благосъстоянието на животните в ПАРК ЗА МЕЧКИ Белица, ЧЕТИРИ ЛАПИ с гордост представя вълнуваща...

„Минало несвършено“ – роман по култовия сериал на NOVA „Отдел „Издирване“

Излезе от печат „Минало несвършено“ - криминален психологически роман по култовия сериал на NOVA „Отдел „Издирване“. Майсторски замислена, динамична и завладяваща история, която разширява...

След приетото от парламента на първо четене предложение най-светлият български празник 24 май, да носи името “Ден на българската писменост, просвета и култура”, а не досегашното „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ и гневната реакция от част от учените и политиците, потърсихме известния археолог и византолог от БАН проф. Емануел Мутафов за коментар:

Как ще коментирате решението за промяна на името на празника 24 май?

Крайно време беше да има политическа воля, за да се промени името на празника 24 май, тъй като той по времето на социализма се казваше „Празник на славянската култура и просвета“. Последното социалистическо Народно събрание през 1990 г. го нарече „24 май- празник на славянската писменост, българската просвета и култура“.

Отдавна има дебати и знакови фигури като Стефан Цанев и Божидар Димитров предлагаха да се говори за българската азбука, визирайки факта, че кирилицата е създадена на територията на средновековната българска държава. Радвам се, че най-после се отвори такъв дебат. Разбира се, той предизвика отрицателни и за мен парадоксални реакции главно свързани с хора, обременени от миналото ни преди 1989 г.?

Визирате политиците?

Да, със сигурност е показателна реакцията на БСП и на всики леви партии и гравитиращите около тях учени. Бих искал да подчертая, че позицията за отпадане на термина славянска писменост, не е позиция на цялата Българска академия на науките, а на части от две от звената й. Става дума за общото събрание на Кирилометодиевския научен център и за общия център на института по български език към БАН. На вчерашното закрито заседание на комисията по образование и култура присъствахме и учени от БАН, които не смятаме, че това е груба грешка.

Предвид създалото се напрежение аз предложих да излезем от тази ситуация, наричайки празника- „Ден на българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност“. Това ни изважда от неприятната ситуация. Всички, които държат на славянската книжовност, защото това се има предвид, когато се говори за „славянска писменост“ и за делото на Кирил и Методий и техните ученици и книжовниците от средновековна България, всички претенции бяха удовлетворени. Показателно беше обаче отношението на някои от учените, които започнаха да говорят, че споменаването на България, българска азбука и синонима българи било „провинциално“, а видите ли така била пренебрегната Византия. Вкопчването на славянската писменост в някои кръгове, колкото на политици, толкова и на учени по-скоро издава техните антибългарски и непатриотични настроения, което е престъпление.

Във вчерашната среща, на която беше и министъра на образованието и науката, на мен ми направи впечатление, че от МОН се притесняват повече как ще се възприеме новото наименование от нашите съседи, а не от това какъв би бил ефекта от преименуването на празника върху учениците и студентите. Грижата на едно министерство на образованието трябва да бъде ориентирана преди всичко към тези, които се обучават в момента. И ако можем да им вдъхнем поне малко самочувствие и родолюбие, то това означава, че ги възпитаваме. Тъй като аз самия съм завършил в чужбина и вярвам, че когато тези деца бъдат научени, че кирилицата е създадена в България, някога, когато станат студенти и отидат да учат на запад ще могат да кажат на своите колеги, че кирилицата не е руска азбука и тя е основния инструмент за предаването на християнството в Южоизточна Европа. Нещо, което трябва да бъде национална кауза.

Тази яростна съпротива, която срещна законът от определени учени и политици можем ли да го свържен с дългата ръка на Русия?

Със сигурност. Още повече, че тук фигурират едни идеи от края на 19 век, свързани с т.нар. „Панславизъм“, на който всички трябваше да бъдем подчинени и това е колкото реверанс към съвременна Русия, толкова и реверанс към една ретроградна имперска политика. И това в никакъв случай не може да бъде пренебрегнато.

Защо сега се появява едно такова решение за промяна?

Веднага ще ви кажа. Поводът е една провокативна изложба в Руския информационен център за 24 май в центъра на София. И другата причина е развитието във преговорите ни за историята с Република Северна Македония. Това вече са и едни дългосрочни причини. Не съм съгласен в никакъв случай, че това е начин за отвличане на вниманието от вътрешнополитическия контекст. Просто сега назря времето да се случи това и силно се надявам, че политиците вчера са чули диалога на учените и обществениците и ще имат куража да вземат правилно решение. Крайното решение зависи от политиците. Учените можем да дебатираме, можем и да консултираме, но не е вярно, че ако се организира една голяма научна конференция обществото ще разбере повече от това, което вече беше казано. Квинтесенцията беше представена на едно закрито заседание на комисията за образование и наука в парламента и силно се надявам това решение да не бъде поредното решение, което настоящето правителство променя и отлага.

Проф. д-р Емануел Мутафов е византолог, директор на Института за изследване на изкуствата от 2014 г. насам. Завършил е археология и история на изкуството в Атинския университет; специализирал е в Университета на Принстън, Ню Джърси; работил е над свои проекти в Берлин, Йерусалим и Истанбул. Преподава византийско изкуство в СУ „Св. Климент Охридски“. 

 

Повече по Темата

НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ЕК ще препоръча начало на преговори за членство с Босна и Херцеговина

Европейската комисия ще препоръча на страните членки на ЕС да започнат преговори за членство с Босна и Херцеговина, съобщи председателят на Комисията Урсула фон...

Натискът по границите на ЕС: В каква посока ще се промени миграционната политика?

380 хиляди са нелегалните мигранти в Европа през 2023 година. Има ли натиск, къде е България и какво ще се случи – темата коментират...

„Спасените: 20 години история“ – изложба на ПАРК ЗА МЕЧКИ Белица в Европейския парламент

В чест на повече от 20 години непоколебима отдаденост към благосъстоянието на животните в ПАРК ЗА МЕЧКИ Белица, ЧЕТИРИ ЛАПИ с гордост представя вълнуваща...

„Минало несвършено“ – роман по култовия сериал на NOVA „Отдел „Издирване“

Излезе от печат „Минало несвършено“ - криминален психологически роман по култовия сериал на NOVA „Отдел „Издирване“. Майсторски замислена, динамична и завладяваща история, която разширява...

България ще се включи в екипа на „Евроджъст“ за разследване на военни престъпления в Украйна

Министърът на правосъдието Атанас Славов изрази решителност България да бъде една от страните, които ще участват във възстановяването на справедливостта след престъпната война на...