След приетото от парламента предложение най-светлият български празник 24 май, да носи името „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не досегашното „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“, потърсихме известния историк и археолог проф. Казимир Попконстантинов за коментар. Професор Попконстантинов е светило в изследванията на Първото Българско царство, старите столици Плиска и Преслав, както и с голям принос в изследването на средновековната българска култура и развитието на старобългаристиката.
Професорът стана известен в медийното пространство и като откривател на реликварий с мощите на Свети Йоан Кръстител. Това се случи на 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“. От всички предполагаеми мощи на Св. Йоан Кръстител, съхранявани по музеи и манастири в Европа, откритите в България човешки останки са най-близо до профила на библейската личност. Това бе доказано от анализите на лабораторията за радиовъглероден анализ към Оксфордския университет. Целият процес, свързан с изследването на мощите, открити край черноморския ни град Созопол, беше щателно документиран от екип на National Geographic Channel. Филмът, посветен на уникалната находка, прикова вниманието на милиони зрители по света.
Проф. Попконстантинов, вашият коментар относно важното решение на Народното събрание от вчера 24 май да се отбелязва като Ден на българската писменост, просвета и култура?
Благодаря за вниманието, което ми оказвате не заради друго, а защото зад гърба си имам близо 50 години занимание именно с писмеността, която имаме от времето на цар Симеон Велики, а и малко преди това. Мога да кажа, че съм изключително доволен от решението на парламента, макар че имаше негативна реакция от част от парламентарните групи.
Може би визирате опозицията от БСП и ДПС, които гласуваха против промяната от „славянска“ на „българска“ писменост?
Да, те са известни в това отношение като опоненти. Въпреки това за мен е много странна тази позиция. Ако те мислят като руските учени и руснаците от миналия век, когато се популяризираше в Русия, че писмеността им е измислена от Владимир Ленин, това би било много неудачно като възприемане. Не съм този, който ще отправя упреци, но не мога и да премълча като изследовател това. Това не е от вчера, а в продължение на много години в Русия, те говорят във всички свои изследвания за южнославянско влияние. Какво е това южнославянско влияние в края на 9-ти и началото на 10-ти век? Логично е, че това е Първото Българско царство. На тях просто не им се иска да отбележат това. Тук таме има колеги, които съвсем коректно признават, че ние сме в основата. Едно от светилата на руската филология Димитрий Лихачов с чиста съвест казваше, че ние „русите“ дължат изключително много на България и на първите столици Плиска и Преслав.
За мен беше много странно твърдението на г-н Путин, че писмеността, която ползват руснаците е била получена от Македония. Кога? От кой владетел? Така или иначе това са странни разсъждения, причинени от неудобството, че днес една „малка“ България им е дала писмеността.
Това, което са ни завещали светите братя Кирил и Методи като графична система, това е глаголицата. Именно в Плиска и Преслав е измислена кирилицата. И ще добавя манастира „Света Богородица“ при село Равна, Провадийско, където аз и колегата Павел Георгиев от Шумен разкрихме, че е работил Свети Климент.
Кирилицата, която се ползва сега от над 200 млн. се дължи именно на интелектуалците от кръга на Йоан Екзарх, Григорий Цамблак, цар Борис, неговия син Симеон Велики, цар Петър и всички други работили по тези земи тогава. Това ни бе завещано и ние трябва да го пазим. Науката изисква коректност, коректност и коректност. Политиците нека да си приказват каквото си искат, но да не навлизат в тези дълбоки води, защото това не е игра.
Затова съм изключително доволен от предложението на ВМРО и, убеден съм, на другите разумни политици, които са подкрепили 24 май да бъде с коригирана формулировка, отпадайки „славянска“ писменост. Тя си е българска, българска, българска азбука, която са ни завещали преди 1100 години. В това отношение искам да добавя, че епиграфските паметници са безкомпромисни. Надписите, които имаме от Първото Българско царство през 10 век показват едно широко ползване на кирилицата по нашите земи.
Смятате ли, че с тази решителна стъпка, гласувана в парламента, може да се стигне и до промяна на мнението в другите славянски държави и най-вече в Русия? Дали те биха си признали произхода на азбуката?
Не. Повярвайте ми, само някои от учените ще си признаят, защото те са убедени в това. Политиците никога, иначе не биха издигнали един такъв невероятен опит за фалшифициране на онова, което ползват. И тук искам да вметна, че Русия дължи много на Киев и Киевска Рус.
За България Плиска и Преслав са основните градове, в които имаме идеята за покръстване и обединение. Има я идеята за създаване на книжовни и просветни средища, тоест стремежът за ограмотяване на тази общност, която е смесица от българи, славяни и местното заварено население. Много паметници трябва да бъдат издигнати в чест на Свети Цар Борис, защото той е най-големият дипломат за всички времена в нашата дългогодишна история. Защото той е бил проникновен, за да успее да ограмоти тази огромна част от населението. Досега сме проучили два скриптория в манастири строени от Свети Цар Борис. Това е манастира до село Равна, Провадия и манастира край лозята над квартал „Възраждане“ във Варна, където открихме най-големия скрипторий по нашите земи, вероятно съперничещ на скрипториите в Константинопол. Представете си каква воля и организация е била необходима, за да се разпространява грамотността и окултуряването на по-голямата част от нашите предшественици.
Мисля, че това е един прекрасен завършек на нашето интервю. Благодаря Ви за отделеното време.
И аз благодаря още веднъж, че най-накрая се направи нещо благородно за съхраняване на онова, което си имаме и, което се опитват да ни отнемат, било то с чествания, на които присвояват този празник като техен.
