Проф. Георги Рачев е един от най-опитните български климатолози. Той е дългогодишен преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В интервю за Mediafax проф. Рачев споделя какви са прогнозите за климата за предстоящите месеци.
Каква зима да очакваме тази година?
Ще станем свидетели на една топла и дъждовна зима. Декември месец си отиде с около 2 – 2,5 градуса над нормата. Януари до тук е много топъл и е с 5-6 градуса над нормата. Застудяванията, които очакваме след няколко дни, ще намалят тази положителна аномалия, но въпреки всичко месецът ще си отиде с поне 1 градус над нормата. Дългосрочните прогнози дават за февруари, че ще бъде над нормата с около 1,5 – 2 градуса. С валежите, които бяха доста през декември и през януари до този момент, има места, където е изпълнена 2-3 пъти месечната норма, а нека не забравяме, че предстоят още валежи. Зимата се очаква да бъде дъждовна и с около 1,5 градуса по-топла.
Какви са прогнозите за пролетта и за лятото?
Дългосрочните прогнози са за една нормална пролет, с нормални температури и с валежи около и малко над нормата за пролетта. Тепърва влизаме в първите летни месеци, които винаги са се характеризирали с нормални температури (особено юни месец) и валежи над нормата. Напоследък става традиция късната част на лятото да бъде доста топла и много суха, с валежи по-малко от 75% от нормата. Това са най-дългосрочните прогнози, които могат да се правят до този момент.
Нормално ли е това, което се случва в Европа- в Испания студ и сняг, а в Гърция – температури над 25 градуса?
Нищо неестествено няма, защото това е реалността. Вярно е, че това е много сериозна аномалия на времето. Такива снегове в Мадрид не е имало от около 50 години. Виждал съм сняг в Атина и в Мадрид, но обикновено това е от днес за утре, за изключително кратък период от време. В Мадрид снегът се задържа за почти 72 часа и с тенденция да остане още 48 часа. Това вече е уникално и може би се случва 1път през последните 100 години. Изключително продължителен период на студено време, затова и Мадрид беше просто парализиран. Не е нещо необичайно да се ходи на море в Южна Гърция през януари и температурите на Крит да бъдат над 25 градуса. Това се случва през няколко години. Сравнително необичаен ще бъде този дисонанс в температурите, който ни очаква след 2-3 дни. В неделя хората се къпаха в Егейско и Средиземно море, а сега ще се наложи да обличат зимни дрехи, защото след една седмица , в събота и в неделя, в Атина ще бъде доста студено и ще има отрицателни температури. Морето бързо ще затопли, но все пак няколко последователни дни ще бъде доста студено дори за сравнително топла Гърция през зимата.
У нас беше по-интересно, че падна доста голямо количество дъжд при положителни температури и вместо да вали сняг във високите части на планините, валежът беше от дъжд. В резултат на това в Югозападна България имаше наводнения. Това е реалността, това е природата. Ние трябва да се научим да не се изненадваме, че може да се случи подобно нещо и да се научим правилно да управляваме водните ресурси. Ако си бяхме свършили работата, нямаше да има такива загуби. Хубавото в тази ситуация е, че валя дълго време, но не с много голям интензитет, в резултат на което, нямахме тежки наводнения.
Очакваме развитието на обстановката в Югоизточна България – Бургаски район, районът на Стара Загора и този на Хасково, където и днес валежите ще продължат и то с много голям интензитет. Вече има индикации, че пътят Созопол-Малко Търново е прекъснат. Река Луда Камчия пълни язовир Камчия с невероятни темпове, което е добре, защото няма да има валежен режим по морето през лятото. Но при всички положения ще има разлив на реки. Когато спрат валежите в Западна България, реките там ще се нормализират. На югоизток, там където е краят на река Марица, където е река Тунджа и където са реките, които се вливат в Черно море, ще има проблеми. Въпрос на време е да разберем какво количество дъжд е паднал и колко са залетите площи.
Какви са причините за изменението на климата в световен мащаб?
Нещата се обединяват в две причини. Това са чисто природни цикли, които са с дължина на вълната от няколко години до няколко стотин години. И естествено, другата причина е нашата човешка дейност. Ние изхвърляме около 35 – 37 милиарда тона въглероден диоксид. Този „антропогенен“ въглероден диоксид е в резултат на изгарянето на фосилни горива – нефт, въглища, природен газ. Това натоварва атмосферата и увеличава парниковия ефект. Оттам следва повече динамика в атмосферата, повече влага, защото се увеличават изпаренията, повече дъждове и така започва развитието на сложната климатична система, където връзките са преки, косвени, обратни и многолики и много трудно се отдават на характеризиране. Природните цикли се комбинират с антропогенната дейност на човека и причиняват изменение на климата. Човекът, който строи градове, създава язовири, пресушава площи, наводнява други площи, превръща естествената растителност в обработваема земя, строи градове, полива ги с бетон и асфалт. Връзките са толкова многообразни, а крайните резултати още повече. Не може да се изведе един единствен принцип за изменението на климата. Не винаги промените в климата са към лошо. Това е само мандра на хора, които не познават динамиката и естеството на климата. В редица случаи нещата имат и добър смисъл. Въпросът е да се опитаме да опазим природата около нас и да й влияем по-малко, поради простатата причина, че ние сме част от нея.
