Страните от ЕС се обединиха около шест основни приоритета за устойчиво развитие на регионите в Европа в следващите десет години, в следващите десет години, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Те са залегнали в основополагащия стратегически документ за провеждането на регионална политика в ЕС – Териториален дневен ред 2030. Документът бе финализиран по време на онлайн среща на генералните директори, отговорни за териториалното сближаване в страните членки, организирана от Германското председателство на Съвета на ЕС. На нея България бе представлявана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.
Териториалният дневен ред 2030 има 6 основни приоритета: балансирано териториално развитие, функционални райони с по-малко неравенства, интеграция и сътрудничество извън административно-териториалните и националните граници, здравословна среда, кръгова икономика и устойчива цифрова и физическа свързаност. Те са насочени към постигането на две основни цели – Справедлива Европа и Зелена Европа. Териториалният дневен ред 2030 ще се изпълнява чрез целенасочени действия и пилотни инициативи, които трябва да засилят многостепенното управление, провеждането на политиките въз основа на конкретните местни нужди, координирано изпълнение и въздействие на секторните политики, сътрудничеството между териториите и териториалното сближаване.
Стратегическият документ подчертава значението на стратегическото пространствено планиране, предоставя ориентация за осъществяването му и призовава за засилване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление. Целта е да се насърчи приобщаващо и устойчиво бъдеще за всички населени места и да се подпомогне постигането на целите за устойчиво развитие в Европа.
Зам.-министър Николова представи позицията на България, в която се посочва необходимостта от по-тясно обвързване на териториалното и градското измерение в Териториалния дневен ред на ЕС 2030, както и за запазване на приоритета за балансирано полицентрично развитие на територията, с акцент върху интегрирания подход и взаимовръзките на регионалната и градска политика с другите секторни политики. „Приветстваме идеята за създаване на силен комуникационен план за Териториалния дневен ред 2030, защото е нужно подобряване на визуализацията и комуникацията с широката общественост и заинтересованите страни. Това е подход, който следва да се насърчава и при подготовката и изпълнението на новите програми, финансирани от ЕС за следващия период 2021-2027. За нас е изключително важно да се установи тясна връзка и взаимодействие между комуникационните планове на новите програми 2021-2027 на национално ниво и комуникационния план на Териториалния дневен ред 2030.“, заяви зам.-министър Николова.
По-късно зам.-министър Николова участва и във виртуална среща на генералните директори, отговорни за градското развитие, също организирана от Германското председателство на Съвета на ЕС. На нея бе финализирана работата по новата Лайпцигска харта. Тя е озаглавена „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и представлява стратегическа рамка за интегрирано и устойчиво градско развитие след 2020 г.
Зам.-министър Николова изрази подкрепа за новата Лайпцигска харта като подчерта, че за България визията за многостепенното управление и сътрудничеството между различните заинтересовани страни са много ключови принципи, които ще оформят бъдещето на териториалното и градско развитие. „Страната ни вече работи усилено в тази посока като полага усилия подходът да бъде приложен на всички нива. Моделът на многостепенното управление и партньорство е силно залегнал при подготовката на програмите за следващия програмен период 2021-2027 г.“, каза заместник-регионалният министър.
В рамките на срещата България подкрепи създаването на Секретариат, който да отговаря за градските въпроси като част от Европейската градска инициатива, както и плановете за действия на двете последни партньорства – Култура и културно наследство и Сигурност на публичните пространства, които бяха одобрени за включване в Градския дневен ред на ЕС по време на Българското председателство.
