Едно на всеки шест деца в света живее в крайна бедност, общият им брой е 356 милиона. Данните са отпреди пандемията от COVID-19 и се очаква ситуацията да се вложи съществено, показва анализ на Групата на Световната банка и УНИЦЕФ, публикуван днес. Това съобщиха от УНИЦЕФ- България.
Глобална оценка за децата в бедност отбелязва, че две трети от децата, живеещи в домакинства, които се борят за оцеляване със средно по 1,9 щатски долара или по-малко на човек на ден (международната линия за крайна бедност), се намират в Субсахарска Африка, която има ограничени системи за социална закрила. Почти една пета от всички деца в крайна бедност са в Южна Азия.
Според анализа броят на децата, живеещи в крайна бедност, е намалял с 29 милиона между 2013 и 2017 г. УНИЦЕФ и Групата на Световната банка обаче предупреждават, че напредъкът от последните години е с тревожно бавно темпо, неравномерно разпределен и е поставен в риск заради икономическите последствия от пандемията от COVID-19.
Въпреки че децата са около една трета от световното население, около половината от крайно бедните са деца. Двойно по-вероятно е деца да бъдат крайно бедни, отколкото възрастни (17,5 на сто от децата срещу 7,9 на сто от възрастните). Най-малките са в най-тежко положение – почти 20 процента от всички деца под 5-годишна възраст в развиващия се свят живеят в крайно бедни домакинства, сочи анализът.
Крайната бедност сред децата не е намаляла толкова, колкото сред възрастните – по-голям дял от бедните в света са били деца през 2017 г. в сравнение с данните от 2013 г. Всички региони в света показват различни нива на намаляване на крайната бедност сред децата, с изключение на Субсахарска Африка, в която се наблюдава увеличение с 64 милиона в абсолютния брой на децата, които се борят за оцеляване с 1,9 долара на ден – от 170 милиона през 2013 г. на 234 милиона през 2017 г.
Детската бедност преобладава в нестабилни и засегнати от конфликти страни, където повече от 40 процента от децата живеят в крайно бедни домакинства, сравнено с почти 15 на сто от децата в други страни, се посочва в анализа. Той отбелязва също, че над 70 процента от децата в крайна бедност живеят в домакинства, където главата на домакинството работи в селското стопанство.
Данните на Световната банка и УНИЦЕФ показват, че в отговор на кризата повечето страни са разширили програмите си за социална закрила, най-вече чрез парично подпомагане.
Много от тези действия обаче са краткосрочни и не са адекватни, за да отговорят на мащаба и очакваното дългосрочно възстановяване, се посочва в анализа.
Експертите заявяват, че по-важно е от всякога правителствата да разширят и приспособят своите системи и програми за социална закрила, за да се подготвят за бъдещи сътресения. Това включва иновации за финансова устойчивост, укрепване на правните и институционални рамки, защита на човешкия капитал, разширяване на обезщетенията за деца и семейства в дългосрочен план, както и инвестиране в политики в подкрепа на семействата, като например платен отпуск за родителите и качествени детски грижи за всички.
