Мистериозно изчезналата картина на големия художник Никола Кожухаров „Сватбата на Борис III“ излезе неочаквано на светло по време на предизборната кампания на криещия се в Дубай обвиняем олигарх Васил Божков, съобщава седмичникът „Галерия“, цитиран от Tribune.bg.
На снимки от среща на членове на партията му „Българско лято“ в една от залите на офиса на „Нове Холдинг“ на столичната улица „Московска“ над главата на Божковите симпатизанти е окачен потъналият вдън земя шедьовър на Кожухаров „Сватбата на Борис III“. Знаковата творба, която има и сериозна историческа стойност, е едно от петте изчезнали платна на ученика на Мърквичка след 1989 година. Останалите са „Цар Борис III“, „Царица Йоана“, „Гробът на Борис III в Рилския манастир“ и „Погребението на цар Борис III“.
Историята на картините на Кожухаров е прелюбопитна. По време на царуването на Борис и после на Симеон Втори и регентите много живописни картини, някои свързани с двора, а други – просто пейзажи на красиви кътчета от страната, са в залите и коридорите на двореца. Сред авторите са някои от най-маститите художници по онова време, като Дечко Узунов, Елена Карамихайлова, Петър Урумов, Никола Михайлов, Борис Митов, Екатерина Консулова-Вазова, Константин Щъркелов, Атанас Михов, Никола Ганушев, баталистите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, както и още много други.
Когато през 1946 година е взето решение царското семейство да бъде екстрадирано от България, комунистическата власт дава право на членовете на фамилията да вземат 2 вагона багаж от страната. След консултация със специалисти от семейството решават, че по-големите картини не могат да бъдат натоварени в двата вагона, защото ще заемат огромно място. Взима се решение в една къщичка в Панчарево, собственост на дългогодишна царска служителка, да бъде изградена нова стая и в нея да се зазидат картините. Но и в онези години службите не спят. Започва едно дебнене цели десетилетия. Царската служителка и нейните наследници са обект на постоянно наблюдение. Накрая, през 70-те години, служители на Държавна сигурност разбиват стената и взимат ценните творби.
Досега се знаеше, че картините са предадени на специално формирания ХІV отдел към Първо главно управление на Държавна сигурност. Там творбите са били заприходени в секретно хранилище. Въпросният отдел съществува до 1989 г. С него и с хора на високи партийни и държавни позиции, които са имали интерес в областта на изкуството, се свързват много събития, след които ценни културно-исторически предмети се озовават в частни ръце или изчезват от България. Александър Лилов и Светлин Русев са две от главните действащи фигури. И двамата колекционери, а единият и художник.
След време Светлин Русев е в близки отношения и с друг мастит колекционер – бившия шеф на VI отдел към VI управление на ДС Димитър Иванов, известен и като Митьо Гестапото. В годините от българските галерии и музеи в различни посоки, а понякога и извън България изчезват ценни икони, картини, църковна утвар и археологически артефакти.
„Галерия“ е писала многократно за изчезнали много картини и икони, собственост на Националната галерия и на криптата, която е филиал на най-големия музей за изкуство у нас, припомнят от медията.
След смъртта на Светлин Русев се заговори за наличието на два склада в района на гара Искър, в които той съхранявал уникални творби, а едни интелектуалци пуснаха подписка да се спасяла колекцията на художника. Днес, близо три години по-късно, е интересно да се види кои са тези творби, какъв е произходът им и дали все още са там.
В същото време е очевидно, че платното „Сватбата на Борис III“ е било незаконно извадено от хранилището на културно-историческото разузнаване от служител на Държавна сигурност и продадено на Божков, чийто основен съветник по въпросите на изобразителното изкуство е не кой, а – Светлин Русев.
Службата „Културно наследство“ е създадена със секретно решение на Политбюро през 1977 година, а поводът е отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. За нейни ръководители са избрани председателят на Комитета за култура Людмила Живкова, министърът на външните работи Петър Младенов и министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Пряк неин началник става зам.-външният министър Живко Попов.
Дейността на „Културно наследство“ се превръща в една от големите корупционни афери по време на комунизма. След смъртта на Людмила Живкова е установено, че за периода 1975-1981 година службата е изразходвала общо над 9,3 млн. лв, 2 млн. лв. са били отпуснати за командировки, 1 млн. за техника, а над 3 млн. за обеди, вечери, хонорари и бакшиши. Прекият ѝ ръководител Живко Попов е осъден и влиза в затвора. Обвинен е и Емил Александров, който работи под прикритие в Комитета за култура и е сред приближените на Людмила Живкова до смъртта ѝ.
По онова време главни оценители на службата са Светлин Русев, Александър Фол, Богомил Райнов и Александър Стезов, които са ангажирани по реализирането на сделките в чужбина. В дейността на службата е включен и един от най-близките хора на Живков – Мирчо Спасов, дългогодишна дясна ръка на Тато в Държавна сигурност, а по това време оглавяващ отдел „Задгранични кадри“ в ЦК.
Тъкмо той утвърждава разходите на службата, а действителната му задача е да прикрива злоупотребите с милиони държавни средства в „Културно наследство“ чрез унищожаването на разходната документация при закупуване на произведения от чужбина.
Легално придобитите творби се излагат и съхраняват дълги години в Националната галерия за чуждестранно изкуство, но много ценни шедьоври биват продадени на избрани хора или изпратени в тайните хранилища на отдела на ДС – „Културно-историческо разузнаване“, където попада и творбата на Кожухаров, която днес е незаконно притежание на Васил Божков. Колко подобни картини е придобил новоизлюпеният политик, след като е разграбено българското културно-историческо наследство от соцзвеното за корупция за милиони, не е явно.
Трудно е да се даде отговор на този въпрос, защото в годините в играта влизат и бивши вътрешни министри, и министри на културата. Така например на сигналите на „Галерия“ досегашният министър на културата Боил Банов гледал с презрение, а назначената от него директорка на Националната галерия Яра Бубнова се оказала неочаквано близка до жената на Васил Божков – Елена Динева. Възможно ли е тогава Бубнова да защитава държавните интереси в подобни случаи, питат се посветени в материята. В същото време хазартният бос пледира от Дубай за морал в политиката и връщане на законността в държавата, която той през целия си живот не спира да нарушава.
