Думата „карантина“ вероятно никога досега не е била толкова използвана в нашето ежедневие, колкото през последната една година. Думата „карантина“ се появява за първи път преди шестстотин години в Италия, когато венецианците се борят с друга опустошителна болест - бубонната чума. През 1400 г. корабите, стоките и екипажите, пристигащи от Изток, трябва да се изолират, преди да продължат пътуването си до континента. За да защитят гражданите от ранните вълни на болестта, властите създават система за изолация на два острова. Островите били наречени „Лазаретите“. Само на няколко километра североизточно от града, стратегически разположен при влизането в лагуната, с указ през 1648 г. е основан втори Лазарет, наречен „Lazzaretto Novo“ или нов Lazaret. „Докато болните ходеха до стария Лазарет, здравите бяха настанени в новия Лазарет, за да се предотврати разпространението на болестта, тъй като не беше възможно медицинско лечение“, обяснява Героламо Фацини, президент на Археоклуб във Венеция. „Чумата дойде във Венеция най-вече от морето и от корабите, всеки кораб беше потенциална бактериологична бомба, на борда на тези кораби бяха черните мишки, идващи от Африка или Изток, пренасящи паразитите и предаващи болестта на хората през Йерсиния Бактерията Pestis и причиняваща чумната инфекция “, казва Фазини. Пътниците, екипажите и техните товари биха прекарали 40 дни във венецианската „карантена“, което означава точно 40 дни. Това беше приблизително периодът от време, за който се смяташе, че е необходим, за да се избегне заразяване. Периодът на карантина може да варира, точно както днес, тъй като страните по света приемат различни периоди на карантина, за да предотвратят разпространението на COVID-19. Островите са били разделени на десет изолационни отделения, с къщи, разположени в периметър от един километър. Имало е и църква, кръстена на св. Вартоломей, за да могат хората да присъстват на литургия, като същевременно спазват необходимото безопасно разстояние. До църквата е имало две гробища, християнско гробище, наречено „Camposanto“ (Свето гробище), и мюсюлманското гробище, наречено „Гробището на Триполините“. Днес депото е музей, в който са изложени венециански лодки и артефакти от остров Лазарет и други части на лагуната.

Източник: Euronews