В студсиото на "Денят започва" бившият социален министър Христина Христова определи като значим пробив постигнатото съгласие между държавата, синдикатите и работодателите за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. По думите ѝ това е тема, по която в продължение на повече от две десетилетия не е бил постигнат консенсус.
„За пръв път имаме съгласие какъв да бъде механизмът за формиране на минималната работна заплата“, заяви Христова.
Според нея новият модел е необходим не само заради изискванията на Европейския съюз. Христова посочи, че европейската директива за адекватните минимални работни заплати задава ориентир минималната заплата да се доближава до 50% от средната, но не определя конкретен универсален механизъм, по който всяка държава трябва да постигне тази цел. Именно затова според нея предстои важната работа по изработването на ясна формула, която да отчита спецификите на българската икономика.
Сред обсъжданите критерии са издръжката на живота, нейното поскъпване, общото равнище на доходите и производителността на труда. Именно последният показател Христова поставя на първо място. Тя обясни, че трябва да се отчита каква продукция и какви услуги създава един работник за единица време и каква е стойността им.
По думите ѝ ръстът на доходите не може да бъде разглеждан отделно от икономическата производителност. Особено внимание тя обърна и на квалификацията на работната сила. Според нея разговорът за производителността не трябва да се свежда единствено до инвестициите на бизнеса в машини, технологии и софтуер. Необходимо е паралелно да се инвестира и в човешкия капитал.
„Много е важна в този процес квалификацията на работната сила, на човешките ресурси“, каза Христова.
Тя допълни, че възнаграждението също има значение като мотиватор за по-добра производителност.
Друг важен проблем, според Христова, са регионалните и секторните дисбаланси.
„Имаме си ги тези дисбаланси, имаме ги в браншовете, имаме ги по регионите“, заяви тя.
Според нея решението трябва да се търси чрез повече колективно договаряне и разговори между работодатели и работници на ниво браншове и предприятия.
Христова постави и въпроса защо толкова голям дял от работещите в страната получават минимална работна заплата. По думите ѝ значителна част от работниците са на минимално възнаграждение, което може да е сигнал както за ниска квалификация, така и за наличие на сива икономика.
„Навярно и двете неща съществуват, но трябва да се види какво се случва, какви са причините за това“, коментира тя.
По отношение на сивата икономика Христова предупреди за сериозни последствия за социалните права на работещите. Ако част от възнаграждението се получава неофициално, а върху трудовия договор е посочена само минималната заплата, осигуровките също се изчисляват върху по-ниската сума. Това впоследствие се отразява върху размера на бъдещата пенсия, обезщетенията при майчинство и болничните.
В разговора беше засегнат и въпросът за автоматичната връзка между минималната работна заплата и различни социални плащания. Христова отбеляза, че през последните години голяма част от тези плащания вече са отделени от минималната заплата и са обвързани с линията на бедност.
„Почти не съществуват социални плащания, свързани с минималната работна заплата“, посочи тя.
Бившият социален минситър коментира и предстоящия бюджет и необходимостта от реформи в публичните разходи. Според нея е необходим подробен анализ на публичните разходи „звено по звено“, като структурите, които обслужват гражданите и бизнеса, трябва да бъдат укрепвани, докато излишните и дублиращи се звена могат да бъдат преструктурирани.
„Не е необходимо да се правят повече изключения нито за системи за сигурност, нито за бордове на държавни предприятия“, заяви Христова.
Тя свърза необходимостта от реформи и с ниското обществено доверие в публичните системи.
„Трябва да има воля, сила и кураж, да не кажа и храброст, да се поеме този негативизъм от засягането на определени интереси на определени групи хора“, каза Христова.
Христова подчерта, че целта на реформите трябва да бъде възстановяване на усещането за справедливост – както при определянето на минималната работна заплата, така и при възнагражденията на висококвалифицираните работници, публичните разходи и инвестициите в образование.
„Във всички системи просто трябва да се слага ред, да има справедливост.“
