ВЕЛТ: Защо България блокира започването на преговори за присъединяване с Република Северна Македония?
Захариева: Нашата подкрепа за започването на преговори за присъединяване с всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. Подобно на други държави членки сме на мнение, че всички, които искат да влязат в ЕС, трябва да бъдат подготвени за започване на преговори за присъединяване. Когато през март заявихме нашето съгласие за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания, това решение беше обвързано с условия. Република Северна Македония трябваше да покаже видими резултати при прилагането на нашия договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство.
ВЕЛТ: Кои клаузи от този договор не се прилагат по мнение на България?
Захариева: За съжаление твърде много. Публичният дебат се върти само около историческите въпроси. Текстът на договора предвиждаше историята да бъде оставена на историците. Затова създадохме историческа комисия, в която да участват експерти от двете страни. Но правителството в Скопие прекрати нейната работа преди почти една година с мотивите, че ще се провеждат избори. Комисията обаче не бива да се използва за политически цели. През същия период ние два пъти проведохме избори. И не мога да си представя да кажем на една историческа комисия „Моля, спрете да работите!“, защото провеждаме избори. Комисията е независима и не трябва да получава указания от правителството. Но историята не е единственият спорен момент.
ВЕЛТ: Кои са останалите спорни моменти?
Захариева: Инфраструктурата например. Срамно е, че като съседни страни дори нямаме железопътна връзка помежду си. При това се намираме на маршрута на „Паневропейски транспортен коридор 8“ – коридор на НАТО, който трябва да свързва Албания, Република Северна Македония и България. Има огромно забавяне. Това установи не само България, но и международните институции, които финансират проекта. РСМ изгубиха 130 милиона евро европейско финансиране. За новия програмен период Република Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в посока изток-запад за финансиране от предприсъединителните фондове.
За съжаление има твърде много странни примери как там се създават административни пречки за инвеститори, които биха могли да създадат работни места в страната. Предложихме тригодишна програма за образование и култура, но чакаме отговор от година и половина.
ВЕЛТ: Един от упреците на Северна Македония е, че България настоява македонският език да не бъде самостоятелен език, а диалект на българския език. Вие съгласна ли сте с това?
Захариева: Най-трудната тема между нас е свързана лъжливите упреци, които се чуват от дълго време от тяхна страна, че ние не признаваме на техните граждани правото на самоопределение. Или правото да нарекат своя език, както желаят. Но държавите не признават езици или нации, а само други държави.
ВЕЛТ: Тогава обаче трябва да сте на едно мнение с министъра по европейските въпроси на Северна Македония Никола Димитров, който в интервю с ВЕЛТ каза почти същото.
Захариева: Аз съм съгласна, но дотолкова, че всяка нация има право на самоопределение. Не съм съгласна обаче с твърдението, че ние им отказваме това самоопределение. Това не отговаря на истината, но се твърди постоянно, вероятно с цел България да бъде представена като страна, която живее в не знам кой век.
През последните години 88 450 жители на Република Северна Македония получиха българско гражданство въз основа на техния произход. Те са български граждани и граждани на Европейския съюз и също имат право на самоопределение. Но всеки, който днес в Република Северна Македония се определя като гражданин с български корени, продължава да бъде обект на дискриминация там. Само преди три седмици някои групи в социалните мрежи публикуваха лични данни и адреси на тези хора, отчасти те дори са били заплашвани със саморазправа.
ВЕЛТ: Кой стои зад тези заплахи?
Захариева: Това се случва във Фейсбук, имаше изказване и от един от митрополитите. Това са заплахи, на които държавните институции там би трябвало да реагират, защото става дума за сигурността на тези хора, които са и техни граждани, не само наши. Но те реагират, само когато ги помолим. Не бива обаче да се чака да ги подсещаме. Трябва да е ясно, че институциите в една страна, която е кандидат за членство в ЕС, трябва да реагират, когато са налице дискриминационни действия спрямо група от населението въз основа на религия, пол или идентичност. Всеки, който там изказва различно мнение от официалното и твърди, че трябва да има сътрудничество с България, също е изложен на тази омраза. Това се е случило със самия министър-председател Зоран Заев. За съжаление идеята за изграждане на нация на базата на омраза срещу България там все още е държавна политика.
ВЕЛТ: Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев беше силно критикуван в своята страна, след като показа решимост България вече да не бъде назовавана „фашистки окупатор“, което до днес е нещо обичайно в македонските учебници. Вярвате ли обаче наистина, че има смисъл да се блокират преговорите за присъединяване докато такива проблеми не могат да бъдат решени на двустранна основа?
Захариева: Да, министър-председателят Заев беше много силно критикуван, след като каза истината. Не знам защо в учебниците им 75 години след края на войната българите все още се представят като фашисти. Бихте ли приели, ако съвременните германците днес все още биват наричани фашисти в учебници по история?
ВЕЛТ: Има наблюдатели, чието впечатление е, че българското правителство разгаря конфликта в същата степен, в която нарастват неговите собствени вътрешнополитически проблеми. Подклаждате ли спора, за да отклоните вниманието от протестите срещу правителството?
Захариева: Това абсолютно не е вярно. Решението на парламента по отношение на Република Северна Македония е от октомври миналата година. То няма нищо общо с протестите. Подкрепата за позицията на правителството по темата РСМ е 83,5 процента.
Но да уточня – няма омраза от страна на българите срещу Република Северна Македония или нейните граждани, точно обратното. 50 процента смятат, че България трябва първа на Западните Балкани да подкрепи Република Северна Македония, защото българите се чувстват близки до техните граждани. Но същевременно 83,5 процента смятат, че трябва да има осезаеми резултати при изпълнението на договора по отношение на добросъседството, преди да кажем „да“ на преговорите за присъединяване.
От два месеца чуваме преди всичко какво те няма да направят. Аз съм предлагала многократно: Да се концентрираме върху нещата, които искате да направите, а не върху онези, които не искате да приемете. Не вдигайте толкова шум, не давайте интервюта в медиите по десет пъти на ден. Нека се опитаме да успокоим емоциите. Никой не оспорва правата ви, но трябва да е ясно, че ние не искаме нищо ново. Държавите признават държави, а не езици. Нека се концентрираме върху преговорната рамка и, ако искате, да работим за съставяне на двустранен протокол като допълнение към договора. Надявам се, че когато емоциите от двете страни се успокоят, ще можем да водим конструктивни дискусии.
ВЕЛТ: В края на годината завършва Германското председателство на Съвета. Ще има ли решение преди това?
Захариева: Нека цитирам френския президент – качеството е по-важно от скоростта на процеса. Той ще продължи толкова, колкото е необходимо. Ние оставаме един от най-силните поддръжници на процеса на разширяване, включително с Република Северна Македония. Аз наистина желая конструктивни и сериозни разговори между нас. Омразата трябва да престане. Между 1 септември и 20 ноември ние преброихме 14 699 негативни публикации за България в техните медии и само четири неутрални. За разлика от това в България през същия период имаше 450 положителни публикации за Република Северна Македония в медиите.
Това е белег и за липса на плурализъм. Имаше включително доста груби реакции и към мен, когато се осмелих да изразя липсата ми на разбиране за това, че честват един от най-мрачните диктатори – Tито 40 години след смъртта му. А той за по-малко от десет години е причинил смъртта на около 1,7 милиона души в бивша Югославия. Кметът на Скопие, който организира честванията, е съпартиец на Заев. Все едно на кмета на Берлин да му хрумне идеята да празнува годишнината от смъртта на Хитлер.
