Не е лесно да планираш бъдещето в регион като Балканите, където историята често хвърля сянка върху настоящето, пише „Асошиейтед прес“ (АП) под заглавие „България е последната пречка пред кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС“.
Агенцията припомня, че на една от най-младите държави в Европа – Северна Македония, й бяха необходими години, за да разреши разногласията с Гърция, които пречеха на присъединяването на страната към ЕС и НАТО.
„Тази седмица пътят й отново бе блокиран, този път от друг съсед – България“, посочва АП и представя исканията на българското правителство към Северна Македония.
Започването на преговори по присъединяване със страна кандидат изисква единодушното съгласие на всичките 27 членки.
Българският външен министър Екатерина Захариева заяви пред българските депутати във вторник, че страната не може да се съгласи със старт на преговорите със Северна Македония, тъй като съседната държава не спазва двустранния договор за приятелство и добросъседство от 2017 г. и подклажда език на омразата с някои от своите политики. Асошиейтед прес цитира изказвания на Екатерина Захариева по темата и отбелязва, че българското правителство иска Северна Македония официално да признае, че нейният език има български корени, както и да се откаже от антибългарската реторика.
България настоява вместо формулировката „македонски език“ да се използва определението „официален език на Република Северна Македония“, тъй като го смята за диалект на българския, създаден изкуствено след 1944 г., пише „Асошиейтед прес“.
България иска също в текста на пътната карта да бъде записано, че твърдения за присъствие на македонско малцинство в България няма да бъдат подкрепяни под никаква форма, посочва АП и допълва, че според преброяване на населението от 2011 г. около 1600 души от 7-милионното население на България са се обявили за македонци. Историци в София твърдят, че тези хора не са малцинство, а бежанци, които са се преместили в България след балканските войни в началото на 20-и век, отбелязва агенцията.
Захариева казва, че България иска правни гаранции преди да даде зелена светлина за начало на преговорите следващия месец. Северна Македония пък казва, че нейната национална идентичност и език не подлежат на обсъждане, пише АП и допълва, че комисия известни историци от двете държави работят за изход от задънената улица, но без задоволителен успех до момента.
България, която се присъедини към блока през 2007 г., е активен поддръжник на членството в ЕС на шестте държави от Западните Балкани, вярвайки, че това ще им помогне да подобрят стандарта си на живот и ще предпази региона от влиянието на Русия и Китай, отбелязва АП.
Правителството на Северна Македония заяви в сряда, че остава ангажирано с присъединяването към ЕС. Двумилионната държава подаде молба за членство през 2004 г. и година по-късно получи статут на страна кандидат. Дългогодишният спор за името на страната, което съвпада със съседна гръцка провинция, караше Гърция да блокира процеса. Този спор бе разрешен, когато в началото на миналата година страната се преименува на Северна Македония, припомня агенцията.
Преди година Франция поиска отлагане на началото на преговорите с мотив, че блокът се сблъсква с твърде много проблеми с оттеглянето на Великобритания и други наболели въпроси. Лидерите от ЕС най-накрая се съгласиха през март т.г. да започнат преговори по присъединяване със Северна Македония и Албания, но това не може да стане със Северна Македония, докато България има възражения, пише АП.
Официални представители на Германия, която в момента председателства ЕС, изразиха надежда, че България и Северна Македония ще успеят да намерят компромис и преговорите ще могат да започнат преди края на годината.
Останалите страни от Западните Балкани са в различна фаза на европейската си интеграция: Сърбия и Черна гора вече започнаха преговорите и някои от главите са затворени, Косово и Босна и Херцеговина са подписали Споразумение за стабилизиране и асоцииране, което е първата крачка към членство в блока, посочва агенцията.
