Българските имена отразяват богатото културно наследство, наследено от различните цивилизационни системи по българските земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други, разказват колегите от сайта MediaNews.
Имената, които днес наричаме български, са наследство от три основни именни системи – славянска, прабългарска и християнска.
Най-често срещаните имена обаче са от славянски произход. От прабългарски са се запазили съвсем малко, тъй като са се смятали за „царски”, т.е., твърде знатни, а и били трудни за произнасяне. Прабългарските имена били използвани най-вече от владетелите и техните потомци – Омуртаг, Крум, Кардам, Персиян, Тервел, Телериг и други. Едно от малкото запазени прабългарски имена днес е името Бисер.
Тракийските имена почти не са запазeни, тъй като много малко думи от тракийски произход са останали в българския език.
С идването на славяните по нашите земи славянската именна система се е наложила и териториално, и племенно, поради което имената са еднакви за цялата славянска общност. Имената със славянски произход могат да се познаят по това, че тяхното значение е разбираемо – например Найден (намерен), Миролюба (обича мира), Златан (златен), Драган (драг, мил, скъп), Богдан (даден от Бога). Голяма част от тези имена носят наставки -слав, -слава, -мир, -мира (Радослав, Красимира, Мирослава).
Славянските имена са лесно разпознаваеми, тъй като повечето от тях са с пожелателен характер В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето – за живот и здраве: Живко, Здравко, за род и семейство: Братан, Байно, Везенко; за успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен; за сила и храброст – Войн, Бойко, Страхил, Силян; качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила,Искрен; физическа красота: Хубен, Ваклин, Руси, Румяна, Бела, Младен.
Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща: цветя – Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветанц; билки и треви – Билян(а), Детелин(а); дървета и плодове – Елица, Калин(а), Явор, Ясен, Ягода, Малина; птици – Гълъб, Гълъбина, Пауна, Славея, Сокол; небесни светила – Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница.
Често се срещат славянски заклинателни имена, които имат предпазна функция. Защитни имена, както и пожелателните, са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт- Стойко, Стоян, Стоимен, Запрян , Трайчо, Траян, Камен, Кремена, Желязко и други.
Имена, които предпазват от зли очи: Грозьо, Гроздан, Гроздана. Името Найден, Найда, били давани на дете без родители или изоставено.
Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство.
Когато се раждат все момичета (а всеки родител тогава е искал да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.
Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.
С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.
