Председателят на делегацията на ВМРО – БНД в Европейския парламент Ангел Джамбазки е отправил официално запитване до Европейската комисия във връзка с премахването от страна на технологичните компании Amazon, Google и Apple на социалната медия Parler. По предложение на Джамбазки групата на Европейските консерватори и реформисти ще внесе предложение въпросът със забраната на Parler да бъде включен в дневния ред на пленарната сесия на ЕП, която започва на 18.01.2021 г. в Брюксел. Това съобщиха от пресцентъра на ВМРО.
„Каква е позицията на Европейската комисия относно действията на технологичните гиганти и планира ли регламенти по отношение на социалните медии“, пита Джамбазки. Българският евродепутат задава и въпрос как ЕК ще защити правото на изразяване на европейските граждани.
След бунта в Капитолия на 6 януари социалната мрежа Parler беше свалена от Google, Amazon и Apple. От компаниите обявиха, че приложението не отговаря на изискванията за модериране на съдържанието.
Според българския представител в ЕП Джамбазки обаче в случая става дума за двоен стандарт и посегателство върху свободата на словото.
По неговo мнение технологичните гиганти са действали с общи усилия за ограничаване на свободата на словото от интернет и премахване на конкуренцията в социалните медии.
Ето и целия коментар по темата на евродепутата от групата на Европейските консерватори и реформисти:
„Всички знаем значението на тези социални мрежи, те са един от основните канали за политически маркетинг. Ето защо е от съществено значение да се защити основното право на свобода на изразяване.
Основното право на свободното изразяване на мнение не просто е застрашено, то е нарушено безпрецедентно, а то е от базисно значение за функционирането на демокрацията. Тук дори не говорим за действия, основаващи се на закони и правни регулации. Говорим за самостоятелни решения на частни технологични компании с целенасочено ограничаване на основни граждански права. Нагледно бе демонстрирана лекотата, с която може да бъде премахнат изцяло от мрежата един сайт, предлагащ алтернатива на Twitter и Facebook. А това води след себе си редица опасности, заплашващи устоите на съвременната демокрация.
Изключването на сайт с милиони потребители, само защото отказва да изтрие акаунтите на някои от тях, разкрива реалната опасност множество подобни платформи също да затегнат правилата си и да ограничат свободата на словото и да не рискуват дори с по-умерени, но различни от общоприетите мнения. И идва логичният въпрос дали всеки набелязан за екстремист е такъв наистина и заслужава ли всеки да бъде следен и цензуриран онлайн.
Вълната от цензура по политически причини в САЩ напомня за изключването на Twitter и Facebook от авторитарни държави по време на протести в тях. Напомня на действия, случвали се в страни, репресиращи своите граждани. Затова идват и логичните въпроси, които изпратих към Европейската комисия:
Каква е позицията на Европейската комисия относно действията на технологичните гиганти?
Планира ли ЕК определени регламенти по отношение на социалните медии?
Как Европейската комисия планира да защити правото на изразяване на своите граждани?“.
