Насърчавам Скопие и София да удвоят усилията за постигане на взаимноприемливо решение по откритите въпроси. Това заяви днес пред Европейския парламент еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването на ЕС Оливер Вархей.
Призовавам за въздържане от изявления и действия в нарушение на по-широките европейски интереси, добави той. Двустранните споразумения на Северна Македония (РСМ) с Гърция и България трябва да се прилагат добросъвестно от всички, посочи еврокомисарят. Той изрази надежда преговорите за присъединяване с РСМ да започнат до юли.
По неговите думи реформите в РСМ трябва да продължат. Добросъседските отношения са основна част от пътя към ЕС, посочи Вархей. Той допълни, че пред Скопие остава още много работа за противодействие на корупцията и организираната престъпност, и за налагане на законността. Евродепутатът Илхан Кючюк („Обнови Европа“/ДПС), докладчик по напредъка на РСМ, отбеляза постиженията по дългия и труден път на реформите и отстъпките по пътя към ЕС. Той посочи, че в доклада на ЕП за страната се съдържа призив партиите в РСМ да се въздържат от националистическа и провокативна реторика, както и настояване за допълнителни реформи – по-дълбоки и по-бързи.
Надяваме се РСМ и България да възстановят конструктивния диалог, за да постигнат устойчив напредък, заяви Кючюк. По неговите думи е необходимо да се постигнат отстъпки по план за мерки, които да бъдат оценявани постоянно съобразно двустранния договор и това да позволи начало на присъединителните преговори възможно най-скоро. Когато доверието е нарушено, трябва да бъде възстановено и най-добрият начин е да се върнем към устоите на договора, заяви той.
Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) отбеляза, че присъединяването към ЕС е най-бързият начин да се преодолеят последиците от комунизма. Все още в РСМ е дискриминиран всеки, който заяви публично своя български произход. Историческата истина е табу, а който я споделя, бива подлаган на натиск и обиди. Проблемът не е културно-исторически спор, а потъпкването на демократични права, като правото на свободно изразяване, поясни Ковачев.
Той заяви, че над 130 хиляди са българските граждани по произход в РСМ, като част от българската историческа общност, която до Титовия режим представлява мнозинство там. Тези хора живеят в страх и са притискани да не се пишат като българи в предстоящото преброяване. Последен пример е участникът в Евровизия, чийто единствен грях бе, че сподели своя български произход и последва вълна от заплахи, добави Ковачев. Ангел Джамбазки (ЕКР/ВМРО) посочи, че в РСМ се извършва драстично нарушаване на основното човешко право – на самоопределение. Той даде примери със заплахи и натиск срещу хора, които открито са заявили българската си етническа принадлежност. В РСМ се горят български знамена, това е Северна Корея. Българското правителство защитава историческата истина, обобщи той.
Александър Йорданов (ЕНП/СДС) заяви, че РСМ не изпълнява договора с България и продължава антибългарската кампания. Остава неосъден геноцидът над българите при комунистическия режим, продължава политиката на смяна на идентичността на починали българи, кражбата на българското културно-историческо наследство. Това са престъпления, а не спор за историята. В Скопие не се говори „македонски език“, а език на омразата срещу българите и България, допълни той. България желае да приемем РСМ в ЕС, но след като тази страна се ваксинира срещу комунистическия вирус от миналото, добави Йорданов.
Петър Витанов (СД/БСП) посочи, че изострянето на конфронтацията по въпроса за РСМ се ползва в България от крайно фашизирани националистически партии в предизборната кампания. По неговите думи в РСМ това дава повод за допълнителен натиск над хората с българско самосъзнание. Ние сме за напредъка на РСМ, но той минава през добросъседски отношения, добави Витанов. Представителите на парламентарните групи на Социалистите и демократите (СД) и на Зелените призоваха преговорите за присъединяване да започнат. Според СД българското вето е безотговорно и трябва да бъде оттеглено. Предвижда се докладите за напредъка на РСМ и останалите страни от Западните Балкани по пътя към ЕС да бъдат гласувани по-късно от евродепутатите.
