На 4 декември църквата почита света Варвара, която се приема за покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Варвара, Варя, Варадин.
През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Бащата полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник.
Но Варвара се запознава с християни и приема св. Кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват. Тъй като тя не се отказва от вярата си, Диоскор получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния.
През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев.
В някои райони на страната света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
