Kалия Калъчева е художник и творец по душа. Добре позната е със заниманията й с градската среда и строгите й конструкции, в последните години художничката е все по-изкушена от прехода към природното и многопластовите измерения на пейзажа. Калия подсказва една различна идея за пейзаж.
Галерия “Little Bird Place” представя изложба с най-новите живописни експерименти на Калия Калъчева. Oфициалното откриване на изложбата ще се състои в галерията на 7-ми ноември (събота) от 14:00 до 20:00 ч.
„Смени пейзажа!“ е изложба-апел, критика и приятелско намигване, експеримент и провокация към сетивата ни за истинско и изкуствено, стереотипно и актуално, комфорт и импровизация.
Как и кога започна Вашата професионална кариера?
Кариерата ми започна най-общо казано след завършването на Националната художествена академия в София. Докато бях студентка се подготвях предимно за нея. Когато вече се дипломирах започна и професионалното ми развитие. Чувствах се доста добре подготвена, тъй като съм завършила и художествена гимназия , а след това и бакалавър и магистър в Академията със специалност Живопис.
Какво представлява изложбата “Смени пейзажа“? Бихте ли ни споделили нещо по-интересно за нея?
Изложбата, както вече знаете, се казва „Смени пейзажа“ и е вдъхновена преди всичко от пространството, където е подредена. Става въпрос за галерията „Litte Bird Place”. Това е галерия с профил природа, екологичен свят и екология изобщо. Това беше голямо предизвикателство за мен, тъй като по принцип се занимавам по-скоро с по- индустриални, градски композиции, гледки и тематики. И тук наистина беше нещо по-различно, защото трябваше да обърна поглед към природата. Получих покана да направя изложба в тази галерия. За мен произведенията ми са пейзажи, но ако човек се абстрахира от тази тематика, биха били едни прекрасни абстракции.
Това първата Ви самостоятелна изложба ли е?
Не, това не е първата ми самостоятелна изложба. Може би имам над 15. Тази година това дори е втората ми самостоятелна изложба.
Колко произведения има в изложбата?
Много – 38 картини. Но държа да отбележа, че галерията е малка и голяма част от произведенията са малкоформатни, което също не е характерно за мен и работата ми, тъй като хората, които следят творчеството ми, знаят, че се занимавам с по-големи формати. И тук трябваше да намаля доста формата, което също е интересно да се види.
Всички знаем, че от началото на пандемията от коронавирус, животът стана някак по-труден и различен. Как се промениха нещата от професионална гледна точка при Вас? Срещате ли повече трудности?
Животът на художника преди всичко е да стои в ателието и да работи. По време на тези тежки моменти – март, април месец, когато всички бяхме във вкъщи изолирани, за мен не беше нещо по-различно, от това, което правя обикновено по това време на годината. По принцип винаги приготвям някаква изложба или просто имам някоя отделна работа, върху която трябва да работя и отново съм в ателието. Заради коронавируса се промениха нещата между нас, хората. Спряхме да се прегръщаме и постоянно спазваме физическа дистанция, но от гледна точна на творчество и на професионалния ми път като художник, не смятам, че нещо се е променило. Все още поне не виждам такива кардинални промени. В изложбата съм включила дори няколко произведения, които ще бъдат посветени на дистанцията. Те със сигурност биха били доста любопитни за хората. Няма да издавам повече, да дойдат да ги видят и да ги разберат.
Може ли да ни разкажете нещо повече за Вашата техника на рисуване?
Техниката е доста интересна и е моя авторска. През годините си я измислих, по естествен път стигнах до нея. Работя предимно с акрил, който обработвам по специален начин, така че от самата боя си създавам парчета – така ги наричам аз. Тези парчета мога да колажирам и да наслагвам по най-различни начини. Специално тази изложба е около едни много прозрачни удари на четката, които ги наслагвам едни върху други, и се получават едни доста интересни преливания на щрихи. Настина това трябва да се види на живо.
Освен визуалния ефект влагате ли смисъл и в самия материал, който използвате?
Да, определено. Понякога и материалът и техниката са важни. Всичко е важно за една картина. Използвам и много злато и сребро. Например под формата на златен или сребърен лист или на най-различни фолиа, които блестят или отразяват светлина. Със сигурност палитрата ми от любопитни похвати е доста голяма.
Кои са художниците, от които се влияете най-много?
Не бих могла да кажа имена. Не мога да се обвържа.
Кога рисувате? При силна емоция или при душевна хармония?
Бих казала и при двете. И от двете състояние могат да се случат интересни неща. Интересното при художника е това – да експериментира със състоянията, в които се намира. Преди много повече рисувах вечер, сега много повече рисувам сутрин.
Искам да поканя читателите да посетят изложбата. Тя ще продължи до 27-и ноември. Каня всички да се потопят в нещо, което ще ги накара да се откъснат от това ежедневие в момента, което е наситено с проблеми и притеснения относно обстановката с вируса. Със сигурност ще се насладят на нещо интересно и ще се разсеят от забързаното си ежедневие.
