Искрен Иванов, преподавател по политология в Софийски универистет „Св. Климент Охридски“ и международен анализатор, в интервю за Mediafax коментира събитията в Капитолия във Вашингтон.
Г-н Иванов, как ще коментирате ситуацията в САЩ след грозните сцени, на които станахме свидетели в Капитолия във Вашингтон?
Това е прецедент в американската история, тъй като за първи път се случва действащ американски президент да отказва в началото да даде мирно властта на своя приемник. До този момент не се е случващо нищо подобно в историята на САЩ. Аз смятам, че шокът и реакцията на световните лидери, са показателни. Тази реакция дойде, тъй като Америка винаги е сочена като модел за либерална демокрация, където нещата се случват мирно, където преходът във властта винаги протича по възможно най-добрия начин. Дори има една традиция, при която президентите, които си отиват, дават реч и окуражават тези, които идват. Сега за първи път ние видяхме пропукване в тези традиции и поставянето под въпрос на тези демократични постановки от страна на действащ американски президент. Според мен това шокира световните лидери и наистина станахме свидетели на грозни сцени. Това, което ги направи грозни е, че всъщност хората, които протестираха, бяха привърженици на същия този президент, който до последно не желаеше да признае изборните резултати.
Ще има ли трайни последици за демокрацията и стабилността в САЩ?
Смятам, че такива последици няма да има, защото Доналд Тръмп вече официално призна своята загуба и официално обяви, че ще даде мирно властта на Байдън и че няма да има други подобни изпълнения. Всъщност това беше и последният опит на американския президент по някакъв начин да бойкотира изборните резултати. Смятам, че оттук нататък действително тези рани ще зараснат много трудно, но лека-полека поляризацията в американското общество ще намалее и отново Америка ще се върне към тези демократични традиции и устои, които са заложени от бащите основатели. Все пак това няма да бъде процес, който ще се случи изведнъж. За това ще са необходими два президентски мандата, така че е от ключово значение, не само мандатът на Джо Байдън, но и мандатът на този, който ще дойде след него или пък евентуално втори мандат на Байдън.
Доналд Тръмп ли е основният виновник за ситуацията в момента? Смятате ли, че ще има разцепление в републиканската партия?
Аз смятам, че не е много удачно и коректно да натоварваме една личност с цялата отговорност за това, което се случва, тъй като не е демократично. Не можем да посочим един човек и да кажем, че той е виновен за всичко. Нека не забравяме, че до последно зад Доналд Тръмп стояха влиятелни фигури като Ричмънд Хонълд, Том Котън, държавния секретар – Майк Помпео. Всички тези политици до последно подкрепяха Тръмп в негови действия, някои от тях дори до последно се изказваха в подкрепа на неговата идея изборите да бъдат касирани във Върховния съд, но когато стана този марш за освобождение на Америка и когато стана ясно, че насилието наближава, тези хора отдръпнаха своята подкрепа. Да натоварим Доналд Тръмп с цялата вина за онова, което се случи, аз смятам, че не е редно. Има други хора, които трябва смело да излязат и да понесат отговорността, тъй като нека не забравяме, че те се отдръпнаха в последния момент, както се казва, когато корабът потъваше. Те обвиниха Тръмп, разграничиха се от действията му, тъй като видяха, че „Играта свърши“.
Смятате ли, че президентството на Байдън ще бъде трудно?
Това ще бъде едно изключително тежко президентство, тъй като наследството, което получава Байдън, е катастрофално. Във външнополитически план той ще трябва да заздрави раните, които бяха нанасяни от администрацията, да възстанови обратно съюзи, които бяха поставени под въпрос като примерно отношенията с Европа, във вътрешнополитически план – да обедини американците. Успешен би бил неговият мандат, само ако той бъде обединител. Тук е мястото да кажем, че въпроси като здравеопазване, образование стоят с пълна сила на дневния ред на новия президент. Байдън ще има нужда от изключително голямо количество привърженици, за да действа в тази посока. Смятам, че неговото президентство, въпреки че ще бъде тежко, ще бъде и успешно, защото поне на този етап имаме доминация на демократите във двете камари, което ще му помогне да прокара решенията си без много съпротива. От друга страна, той има силен вицепрезидент в лицето на Камала Харис, която смятам, че ще го подкрепя в една толкова трудна задача.
По какво смятате, че ще се различава основно управлението на Байдън от това на Тръмп?
Тук можем да разграничим две основни линии на поведение (вътрешнополитическа и външнополитическа). От една страна, във вътрешната политика, смятам, че Байдън ще се опита да възроди Obama Care, която беше окончателно унищожена и ще се опита да прокара нови мерки за засилване на правата на малцинствата. Освен това ще постави на дневен ред въпроси като заплащането на образованието в САЩ, качеството на образователната система, социалното осигуряване и какво е бъдещето на социалната система в Америка. Тъй като това, което американците разбират под социална система, е много различно от това, което ние имаме като такава в Европа. И не на последно място във вътрешнополитически план – икономиката. Няма нищо по-страшно за един американец от това той да изгуби работата си. Това са вътрешнополитическите приоритети, за които смятам, че мерките, които ще предприеме Байдън, ще бъдат различни от тези на Тръмп.
Що се отнася до външната политика аз очаквам едно спадане на напрежението между САЩ и Китай и балансиране на отношенията. Далеч съм от мисълта, че Байдън ще отстъпи пред Китай, но смятам, че ще бъде много по-сдържан, защото тепърва ни предстои да преодоляваме последиците от пандемията от коронавирус. Смятам, че Байдън ще засили натиска срещу Русия, тъй като неговата администрация си дава сметка, че Русия може да бъде неутрализирана в краткосрочен план – 1-2 мандата, докато за Китай са нужни дългосрочно изтегляне и сдържане – поне до 2050 година. И накрая, разбира се – Близкия изток, като ключов регион. Според мен политиката на Байдън няма да се промени спрямо Иран. Тя ще продължи да бъде също толкова сдържана в интерес на Израел. Според мен основен приоритет на външната политика на Байдън ще бъде възобновяването на системата от съюзи, която САЩ установиха след края на ВСВ и която беше сериозно разклатена от Тръмп. Превъзходството на САЩ и глобалното им лидерство почива върху съюзите, които те са успели да изградят.
По какъв начин ще се отразят изборите в САЩ на България?
Моят анализ е, че изборите в САЩ неминуемо ще се отразят на американско-българските отношения, но само в положителна насока. Ние имаме един президент, чиито политически назначения в лицето на държавния секретар, секретаря по отбраната познават изключително добре Източна Европа и механизмите, чрез които Русия влияе в този район. Това е свидетелство за това, че Балканите и в частност България стават все по-привлекателни за Америка откъм съюзнически отношения. С други думи, Байдън е един уникален шанс за България, тъй като има възможност по време на неговия мандат, ние да се върнем като балансьор в отношенията между балканските страни. Но преди всичко ние трябва да нормализираме нашите отношения със Северна Македония, след това да препотвърдим приятелството си с Румъния и Гърция, а не да изпадаме в някакви такива националистични настроения за културно-историческо наследство, които могат сериозно да навредят на отношенията ни с САЩ. Америка повече от всякога има желание да си сътрудничи с България, така че топката е в нашите политици и в нашите ръце. Въпросът не е дали да си сътрудничим или не, дали да пуснем Северна Македония в ЕС или не. Въпросът е по какъв начин България може да засили отношенията си със САЩ, така че това да бъде в наша полза. България вече няколко пъти пропусна възможността да бъде балансьор на Балканите и дано този път да не го направи отново. Незаменими субекти няма и в противен случай някой друг ще се възползва от тази възможност и след това ние ще съжаляваме.
