Законът за вечния длъжник влиза тази седмица за гласуване в Народното събрание. България е единствената държава в ЕС, която няма такова законодателство. Това заяви за MediaFax депутатът Искрен Веселинов от ВМРО.
Цялото интервю на депутата от ВМРО Искрен Веселинов за Mediafax:
Какво означава вечен длъжник?
Вечен длъжник не е правен термин. Вечен длъжник се използва разговорно с оглед на това, че поради неблагоприятни обстоятелства, след поети задължения, най-често задължения, които произтичат от договори за кредити или някакъв друг юридически акт, едно лице не може да погаси опредени задължения. Задължението продължава да съществува. То продължава да се увеличава дори след като са изпълнени някакви допълнителни други действия срещу него.
Какво предвижда законът за вечния длъжник?
Законът за вечния длъжник все още не е постъпил в Народното събрание. Това е закон, който касае отношенията и защитата на лица, които са изпаднали в неплатежоспособност, но са добросъвестни. При наличието на тези две обстоятелства, ако законът бъде приет, тези лица ще могат да се обърнат към съда и да потърсят защита, за да могат да бъдат освободени от задълженията.
Само България ли няма все още законодателство за вечен длъжник?
По отношение на така наречения закон за вечен длъжник, то категорично България е единствената държава в ЕС, която няма такова законодателство. В ЕС има много препоръки в тази посока и приемането на давността в Закона за задълженията и договорите е стъпка към генералното уреждане на проблемите. В много от държавите проблемът е решен по-генерално с възможности за така наречения личен фалит. В други държави се предвижда абсолютна давност или максимален срок – ако в определен период не бъде събрано едно вземане, то се погасява от силата на закона. В трети държави има съчетание между двете неща. В България през всички тези години нямаше нищо предвидено за защита на тези физически лица. Говорим, когато те са добросъвестни.
Генералната обстановка, в която се намираме е, че много хора, които са добросъвестни и имат кредити, които са теглили разумно. В един момент те не са склонни да ги погасяват. В даден период може да останат без работа или да бъдат в неплатен отпуск дълъг период от време или да се случат много и неблагоприятни обстоятелства, които те е нямало как да предвидят и в следствие на това да не могат да изпълняват задълженията си. Въпросът е какво става от тук нататък. Задълженията не намаляват, а се увеличават, ако се започне изпълнение срещу тях. Те се увеличават с това, което ще бъде сложено като съдействие за вноски, неустойки, с възнаграждение на адвокати и още куп други неща и могат да станат значително по-големи отколкото са били преди възникването им. И затова генералната идея е да се даде защита на тези лица. Във внесения законопроект в НС съществуват много изисквания относно добросъвестността. Идеята е по силата на закона, това, което е останало, да бъде погасено. Самите кредитори имат интерес, защото освен, че няма да има вечни длъжници, няма да има и лица, изведени от нормалния живот, ако мога така да кажа.
Каква е значимостта на изменението в Закона за задълженията и договорите, което беше прието в Народното събрание?
Това, което беше прието от НС, е едно изменение на Закона за задълженията и договорите, с което се въведе 10-годишна давност за паричните задължения на физическите лица, които ако не бъдат събрани, се погасяват по силата на закона. За мен това е една първа стъпка, макар и определяна от много хора като революционна към това преодоляване на това състояние на вечната задлъжнялост на физическите лица. Става дума, че с изтичане на 10-годишна давност се погасяват всички вземания, с изключение на случаите, в които задължението е било отсрочено или разсрочено. Включват се в разпоредбата като изключения задълженията на физически лица, упражняващи търговска дейност, не основаващо погасяване на издръжка, на трудово възнаграждение и други. Но така или иначе извън изключенията остава един широк кръг на приложение. Законът ще се прилага не само за бъдеще, но и по отношение на заварените случаи. Това всъщност беше най-спорно и дискусионно. Смисълът на приемането на тази разпоредба беше давността.
Каква група от хора касае законът?
Законът касае една не малка група от хора. Над 600 хиляди физически лица са засегнати. Лицата, които се намират в това състояние имат като цяло две възможности – едната е да преминат изцяло към така наречения сив сектор и да не се водят на заплата, а другата е да напуснат България и да заминат за чужбина.
Кои физически лица могат да се възползват?
Всички добросъвестни лица, които се намират в състояние на задължение, което не могат да погасят. Задължение, което съществува от преди много години, при което изпълнителните дела и изпълнителните действия, които са се провеждали не са довели до пълно удовлетворяване на кредитора или пък кредиторите не са изобщо започнали изпълнителни производства, а задължението продължава да съществува. Тук имаме предвид обстоятелството, че 5 годишната давност, която е общата погасителна давност си съществува. Когато някой има едно задължение например от 2010 година, което е станало изискуемо, което е възможно да е прехвърлено чрез следствие на различни причини и не е събрано до настоящия момент, възможността да се погаси означава, че това лице ще се освободи от това задължение, което и без това не може да бъде погасено.
Какво трябва да направят физическите лица, за да се възползват от този закон? Към кого трябва да се обърнат?
По принцип това може да се случи след обнародването на закона и влизането му в сила. В конкретния случай зависи каква е хипотезата. Ако има образувано изпълнително производство те могат да направят възражение за изтекла давност пред съответния съдебен изпълнител, частен или държавен. При който делото застоява, извършено е някакво изпълнително действие, не е прекратявано и продължава да съществува. А ако има предявяващ съдебен иск и то след влизане на закона за изтекла давност, те могат също да направят такова възражение за изтекла давност. И разбира се правната възможност предвижда те да превиват установителен изказ, с който да бъде установено, че давността е изтекла и по силата на това да докажат, че не дължат задължението, което са имали.
