Навършват се две години от инцидента, при който военнослужещ от Специалните сили бе пребит брутално от роми в пловдивското село Войводиново. Има ли разлика от тогава и какво е необходимо да се предприеме, за да се намали ромската престъпност? За коментар по темата се свързахме с депутата от ВМРО Искрен Веселинов.
Г-н Веселинов, какво се е променило от инцидента в село Войводиново?
Този инцидент доведе до намесата на министъра на отбраната в лицето на Красимир Каракачанов. Ние видяхме, че в рамките на два дни , ако държавата предприеме мерки, може да се събори едно циганско гето и да освободят местното население от циганския терор. Това е основната поука, която можем да си извлечем от инцидента. Той беше катализатор на множество действия на ВМРО, довели до осмислянето на цялостна концепция всъщност за интегриране на маргиналните цигански общност. Всъщност най-важното следствие от този инцидент е, че ние имаме един много сериозен документ, който сме подготвяли с помощта на учени, юристи, политици, който може да преформулира политиката относно ромите. Този документ продължава да стои вече 2 години в Министерски съвет без да бъде активиран.
Има някакво минимално подобрение през последните две години. Това е благодарение на усилията, които положихме всички. На първо място трябва да отбележа, че от страна на новия главен прокурор и новото ръководство на МВР можем да наблюдаваме доста сериозни акции за битовата престъпност. Това е доста значимо постижение на това управление.
Стъпките, които споменах, са свързани с това да се респектира маргиналното ромско население, да се приучи то към спазване на закона и да се върви малко по-малко по пътя на социализацията. Факт е, че откакто приехме тези промени в Закона за социалното подпомагане, имаме един доста сериозен спад в броя на трайно безработните лица, тоест те вече или не могат да източват социалните помощи или са се ориентирали към някакъв труд. Има успехи, тези успехи обаче са частични и на отделни фронтове. Важно е обаче фронтът да бъде общ и да има цялостен положителен ефект. Това беше причината Каракачанов да внесе концепция, именно тя да промени основните политики, началата, начинът, по който на се решат проблемите. Това нещо да залегне в стратегията за интеграцията на ромите и оттам нататък да се изпълнява от всички, свързани институции. Това все още не е късно да се случи, както се казва и в последния ден на мандата на това правителство, то може да се престраши, да набере кураж и да свърши работа, за което ние от ВМРО не спираме да настояваме.
Г-н Веселинов, какви мерки трябва да се предприемат, за да се социализират ромите?
Концепцията на ВМРО преди всичко изисква да се промени посоката на социализацията, тъй като в момента посоката на социализация е да обясняваме на българите, че трябва да свикнат със странностите на ромите и да даваме възможност на ромите да вземат решения, както и да ги включваме във всички процеси в държавата. Истината е, че трябва да бъде възпитани у тях чувство за отговорност, както и респект към закона. Ромите трябва да се образоват и да работят. В тази посока ние сме създали десетки законопроекти. Десетки политики са предложени, част, от които, са реализирани. Чувството за безнаказаност се формира от предни нарушения, за които няма никакви последици. Ако примерно сечеш незаконно дърва в гората и само ти налагат глоби, които никога не плащаш, ти решаваш, че можеш да правиш каквото си поискаш и преминаваш към по-тежко престъпление. Ние ограничихме социалните плащания и ги обвързахме със социален труд, образование на децата, индивидуална оценка за социализация и доста други неща. Като цяло липсва промяна, липсва актът, с който държавата да каже, че осъзнава този проблем и е готова да го разреши по предложените начини.
Това е въпросът 2 години след инцидента в село Войводиново – дали в края на този управленски мандат правителството ще събере куража да приеме концепцията, внесена от Каракачанов или ще бъде темата отметната за следващи правителства.
Защо според Вас правителството се опитва да отложи темата във времето?
Понеже приемането на концепцията може да доведе до някакви порицания от европейски партньори или до напрежение сред ромските групи, както и за да няма негативни оценки от страна на Брюксел. Правителството не иска да има напрежение сред ромските гета, за да могат ромите за пореден път да гласуват „правилно“, както се казва.
Много незаконни постройки са били премахнати. Трябва ли според Вас да се извършват по-чести проверки и изобщо как трябва да се действа в подобна ситуация?
Законът е един и същ за всички. Ние, от ВМРО, твърдим това от много време. Не може да премахваме бараката на бай Иван, но тази на Хасан не, само защото е представител на малцинство. В това отношение има много примери във времето, където се решиха правилно нещата и тези самозабравящи се маргинални ромски групи бяха респектирани. Социален мир не може да се постигне на база търпение, беззаконие и компромиси с ромите. Той може да бъде постигнат, тогава, когато се въведе ред.
