„Хората на Слави. Така за краткост и яснота се наричат неофициално сценаристите на Трифонов от неговото Политбюро. Включително в новото им амплоа на нови политици“, това написа журналистът Иво Инджев в коментар в социалните мрежи.
Публикуваме целия коментар без редакторска намеса:
Дали те си дават сметка колко много приличат по авторитарна съребрена роднинска линия на хората на Борисов, бившия приятел на техния шеф?
Членовете на ЦК на Политбюро на Партията на г-н политика Трифонов изпълняват безпрекословно заповедите на своя вожд. Точно както Борисов, бившият му приятел, Трифонов бяга от дебати с политически конкуренти. И с журналисти, които не може да контролира вкупом и поради това не рискува да се яви на стандартния „изпит” с простосмъртните си конкуренти за изборна победа.
Предизборната кампания вече формално се „отвори”. Но всички сценаристи от сценария на техния началник са затворени в клетката на самодостатъчното мълчание по примера и по нареждане на своя авторитарен бос.
Протестно мълчание?
Няма такъв народ. Трифонов мяза ли ви на Махатма Ганди, сринал колониализма с пасивна съпротива по примера на Толстоизма.
Трифонов прилича ли ви на онзи аскет или ви напомня на бръснатия с каскет?
Явно сценаристите му, вдъхновени от идеята да се правят на пацифисти насред войната за властта, взимат пример от номера на Георги Първанов от предизборната есен на 2001 година. Тогава Първанов, информиран от съратници на Трифонов от времето на общото им телевизионно „Ку-ку” ( сред които изпъква Корумбашев), внедрени в екипа на действащия, подхлъзнат от тях президент Петър Стоянов, помогнаха на Първанов да се изхитри като се сниши, за да избяга от дебат, докато бурята ( на електоралното недоволство) не помете изпокараните останали претенденти за държавен глава.
Кой ли е сценаристът на тази повтарящ се военна хитрост?
Вы как думаете?
Като казвам въй, думам ви: не ме схващайте буквално. “Въй, въй”… Вайкането не ми е присъщо.
Нито текстописците му на Трифонов са глупави, нито са неинформирани. Дори напротив. Много даже са натренирани. Помпаха тези мускули години наред във фитнеса на БТВ. Загряваха на резервната скамейка на политиката.
Това беше един от най-големите грехове на „американската телевизия”, срещу който си позволих да въстана.
Канил съм два пъти Трифонов в своето предаване за анализ и коментари на политически теми „В десетката”. По онова време в началото на това хилядолетие той беше на върха на славата си. Но все пак дойде.
Имаше още тогава самочувствието на безалтернативен законодател на телевизионното забавление по американски модел, пригодено за учИниците му по учиндолски калъп. Представлението му беше съпровождано през цялото време от претенцията за политическо менторство от (над)национален мащаб по теми в диапазона от „България уби дете” ( заради престъпление, вменено на властта от него ), до „България на три морета” в духа на ст(алин)илистиката на адаптирания за посткомунизма примитивен национализъм.
И на двата пъти г-н Трифонов се яви в студиото ми с главния си по онова време другар – бодигар…, пардон, сценарист Росен Петров, набеден специалист по всичко, което е малко по-сериозно отвъд закачките с балерините.
Дългият явно имаше дълъг назад във времето комплекс за малоценност по темите, по които му предложих да дискутираме извън терена на монологичния му популизъм, но по изключение – в диалог с опонент.
Инициативата за това (анти)шоу беше изцяло моя. Питах Трифонов, Петров отговаряше.
Самият (недоучил)долски шоумен е просто разновидност на недоучилия Човек от народа Борисов, който му е конкурент в политическото шоу. Не че има значение кой откъде е родом. Но на символично ниво истината е, че и двата са от (недо)учиндол. От един дол дренки са.
Осем години след като бях принуден да напусна БТВ под натиска на доминиращия ( спрямо двамата и в държавата) по онова време приятел на Трифонов и Борисов, какъвто беше президентът им Първанов, получих на 18 март 2014 година покана за „реванш” от Трифонов на негова територия. https://www.slavishow.com/иво-инджев-18-март-2014-г/
Сега Трифонов пак може да излъже, че не притежава архив от предаването, както направи, когато му поисках кадри от интервюто му със Зорка Първанова от 2003 година, за да изоблича съратника му от онова време Г. Първанов. Президентът си беше довел в шоуто най-близките лични приятели от Перник. Седяха от двете му страни в публиката на „Шоуто на Слави”.
Едно от тях беше подставено по-късно и като собственик на двата мезонета в софийския квартал Гоце… ( подробности, в книгата ми “Президент на РъБъ”, в която публикувах и нотариалния акт за собственост на едно от тези лица, което Трифонов се опита да скрие от моето разследване).
Апропо, именно следващият „Росен Петров”, т.е. Тошко Йорданов, се опита да ме „разстреля” през 2014 година в упор в онова предаване на Трифонов, в което застанах срещу целия екип. Нарече ме „русофоб”.
Защо?
Защото не признавам правото на Русия да окупира Крим. Броени дни след като Путин анексира полуострова.
Припомням този факт поради маниакалното желание на г-н Трифонов и неговите сценаристи, сред които Тошко Йорданов явно е вече Главен, да се крият предизборно от въпросите на избирателите, които питат на чия страна са хората на Слави, оставяйки хората да си мислят, че са “поне” неутрални по разделителната линия за и против агресивната политика на Кремъл.
Ами на страната на Путин са, заклеймявайки като „русофоби” несъгласните с руския си кумир.
