През последните четири години се наблюдава ясна тенденция – след повече от 20 години на застой Българската армия предприе ясен курс към модернизация.
Безспорно най-мащабната и скъпоструваща стъпка е закупуването на нови американски изтребители. Самолетите са най-голямата инвестиция, но далеч не са единствената, която бе направена.
През последната година бяха подписани няколко многомилионни сделки, като очевидно целта е да се постигне баланс във въоръжението на всички видове въоръжени сили. Прави впечатление, че ръководството на Министерството на отбраната дава ясен приоритет на българската индустрия.
Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов никога не е криел своите предпочитания към българските производители. Той нееднократно е подчертавал, че основният стремеж при реализацията на всички модернизационни проекти е работата да се извършва от български фирми.
„Наша философия и кауза беше да включим българската индустрия в това начинание. Нормалната логика и философия е да се развиват способности в България. Така средствата, които българският данъкоплатец отделя за отбрана, остават в България“, заяви Каракачанов в края на миналата година по време на инспекция в завода ТЕРЕМ-ХАН КРУМ в Търговище.
Зад думите на Каракачанов стоят ясни цифри и факти. В края на миналата година българското министерство на отбраната сключи договор със самоковската фирма „Самел 90” АД за придобиване на 98 бойни машини от 10 типа с различно предназначение. Стойността на поръчката е близо 50 милиона лева.
„Това е исторически момент, защото за първи път се сключва договор с такива параметри, който ще осигури на Силите за специални операции на Българската армия придобиване на бойни машини с различно предназначение. С тях нашите формирования ще могат да изпълняват целия спектър от специални операции през следващите 20-30 години“, заяви пред БНР след подписването на споразумението командирът на специалните сили генерал-майор Явор Матеев.
Своеобразен сертификат за качеството на производството е и фактът, че същата компания участва в производството на бойни машини и на германското министерство на отбраната. 11-те машини предназначени за германците са оборудвани с радиосмутители и комуникационна техника и отговарят на най-високите стандарти на НАТО.
Успешно стартира и ремонтът на 44 танка Т-72. Той е на стойност 77 милиона лева и ще бъде извършен в ТЕРЕМ Търговище. В танковете ще бъдат монтирани съвременни системи за управление на огъня, бойните действия и предупреждение при облъчване.
„Срещу сравнително малко средства получаваме много нови възможности за основния танк на въоръжение в Сухопътни войски и Българската армия”, коментира пред БНТ генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътни войски. По-рано през юли пък ТЕРЕМ завърши ремонт на други 13 танка Т-72.
„Десет години не беше правен заводски ремонт на танкове Т-72. Аз съм много доволен, че намерихме начин, намерихме и средства да ремонтираме тези машини, защото това не е правено много отдавна. Колегите от „ТЕРЕМ – Хан Крум” ЕООД са си свършили перфектно работата. За нас е важно, че тези машини са ремонтирани и влизат обратно в строя“, посочи тогава пред Военния телевизионен канал командирът на Сухопътни войски генерал-майор Михаил Попов.
Самите сухопътни войски очакват да бъде завършен и третият голям проект за Българските въоръжени сили след придобиването на нови самолети и кораби – закупуване на 150 бронирани машини на стойност 1.5 милиарда лева.
През 2020 година България поръча и два патрулни кораба на германската фирма „Люрсен“ на стойност 984 милиона лева, които обаче ще бъдат построени в корабостроителния завод „Делфин“ във Варна. Отделно 4 милиона лева ще бъдат отделени за ремонт на придобитите от Холандия минни ловци за целите на Българския военноморски флот.
Всички тези разходи, направени за въоръжените сили, дадоха повод на определени политически сили и медии да критикуват. Едни – че разходите били направени без обществени поръчки, а втори – че в условия на криза се харчат толкова много пари за армията. Фактите обаче говорят друго. Именно министерството на отбраната предостави 70 милиона лева на здравеопазването за борба с КОВИД 19.
Критиките относно обществени поръчки също са абсолютно безпочвени, защото поръчките касаят националната сигурност и могат да бъдат проведени и по Наредбата за критериите и реда за определяне наличието на основни интереси, процедура предвидена в закона за обществените поръчки.
Учудващо е късогледството и неразбирането, че инвестицията в родната индустрия е най-голямата антикризисна мярка. Вместо да се раздават пари на калпак, тези средства са дадени за производство. Те ще дадат работа на български работници, които вместо помощи ще получават заплати.
Всъщност именно това е една от най-успешните антикризисни мерки за запазването на работна ръка в условия на тежка икономическа криза.
