Не знам дали онези, които считат, че има “твърде много история” в отношенията ни с Република Северна Македония осъзнават какво се случва всъщност. Осъзнават ли те, че не става дума за “запъване” и “излишни пречки” пред европейския път на “добронамерените ни съседи”. И как за да се покажат по католици от Папата буквално предават националния ни интерес – от незнание или чуждопоклоничество. И че залогът всъщност е националната сигурност на България.
Проблемът: варварския антибългаризъм, който е в основата на новата национална идентичност на държава, хлопаща на вратата на ЕС – т. нар. македонизъм.
Овен че днес правата на българите там очевидно се погазват като по Титово време, щенията им за македонско малцинство у нас и вярата че Пиринска Македония не е българска са опасни и реални рискове от геополитическо естество за родината ни.
Кражбата на историята ни, фалшификации, десетилетия културна асимилация, силова денационализация, дори геноцид към хората с българско самосъзнание след края на Втората световна война. Не без помощта на родната комунистическа партия, която остава в Пантеона на световните предателства, насилствено помакедончвайки Пиринския край и безродно късайки живо месо от етно-културно-георграфските ни предели. За да угоди на Коминтерна и Сталин. Непростимо.
Като добавим днес и остракизма, публичния имиджов линч и омраза, които се изляха към техния участник в Евровизия Васил Гарванлиев, защото не крие българското си самосъзнание…
Рязко осъзнаваме как историческото непознаване на Македонския въпрос, битката за българщината и правата на българите там – всъщност са едни от най-големите грехове, които изобщо може да има родната политическа класа. В наши дни – със съвсем реални пагубни последици за стратегическите ни национални интереси, ако тези процеси не бъдат парирани овреме.
