След 20 години военен ангажимент и похарчени милиарди долари НАТО и Съединените щати все още се борят със същата, наглед трудна за решаване главоблъсканица – как да изтеглят войските от Афганистан, без да оставят страната да изпадне в още по-голям хаос.
Ускореното намаляване на числеността на американските сили през последните няколко месеца, предприето от предишното правителство на САЩ, показа какво може да очаква в бъдеще отдавна страдащите афганистанци.
Насилието нараства, а виновниците са всъщност всички: талибаните, групировката „Ислямска държава“, военните командири, престъпните банди и корумпираните правителствени служители.
В момента в Афганистан все още има 2500 американски и около 10 000 натовски военни. Министрите на отбраната от НАТО ще се срещнат утре и вдругиден, за да обсъдят пътя напред.
Междувременно президентът Джо Байдън преразглежда сделката на своя предшественик с талибаните от 2020 г., която включва краен срок до 1 май за окончателно изтегляне на американските войски от разкъсваната от война страна. Във Вашингтон се увеличават призивите САЩ да отложат окончателното напускане или да предоговорят сделката, за да позволят присъствието на по-малобройни американски сили, чиято роля да бъде съсредоточена върху разузнаването.
Всички ключови играчи, необходими за изграждане на един стабилен следвоенен Афганистан, носят тежко бреме.
Талибаните сега контролират над половината от територията на Афганистан, а двете страни в конфликта продължават да водят война, въпреки че миналата година в Катар започнаха мирни преговори между талибаните и правителството в Кабул.
Напоследък талибаните бяха обвинени в целенасочени убийства на журналисти и граждански лидери – обвинения, които са отхвърляни от тях. Те обаче не вдъхват доверие, в частност защото отказват да се съгласят на прекратяване на огъня. Няма също така доказателства, че са прекъснали връзките с бойците на Ал Каида, както изисква сделката между талибаните и САЩ. Според доклад от януари на американското финансово министерство те продължават да си сътрудничат, а Ал Каида става по-силна.
В някои съобщения от райони, контролирани от талибаните, се говори за жестоко налагане на строгото тълкуване на ислямския закон: въпреки че талибаните позволяват на момичетата да ходят на училище, учебната програма както за момчетата, така и за момичетата изглежда съсредоточена главно върху религията. Почти няма доказателства за напредък на жените в силно консервативните селски райони.
Афганистански полеви командири, обвинявани от някои във военни престъпления, бяха приети като съюзници от международните сили след падането на талибанския режим през 2001 г., което им позволи на натрупат власт и богатство. Активисти и афганистанци се страхуват, че във вакуума, който ще настъпи след изтеглянето на чуждестранните войски, тежко въоръжените полеви командири биха се върнали към нови боеве, подобни на кръвопролитията между 1992 и 1996 г. Тогава полевите командири насочиха своята огнева мощ едни срещу други, при което бяха убити над 50 000 души, предимно цивилни, и беше разрушена голяма част от столицата Кабул.
Афганистанските въоръжени сили също така са обвинявани в жестокост. През януари нов доклад на ООН посочи, че почти една трета от всички затворени в центрове за задържане в Афганистан казват, че са били подложени на някаква форма на изтезание или малтретиране. Корупцията е широко разпространена, а обещанията на правителството да се бори с нея рядко се изпълняват на практика, казва американски контролен орган.
Регионалният клон на групировката „Ислямска държава“, който в частност взема на прицел шиитите, представляващи малцинство в страната, става по-нагъл и осъществява по-голямо насилие, а нападенията му зачестяват и са по-дръзки, подлагайки на изпитание слабите сили за сигурност.
Въпреки че в Афганистан са похарчени почти 1 трилион долара, голямата част от които са отишли за сигурността, беззаконието е широко разпространено. Според Държавния департамент на САЩ престъпността в Кабул е значителна, а престъпниците обикновено действат на групи и използват сила, водеща до смъртта на хора.
Икономическите показатели не са по-добри.
Световната банка заяви, че нивото на бедността се е повишило от 55 процента през 2019 г. на 72 процента през 2020 година. Две трети от афганистанците живеят с по-малко от 1,90 долара на ден.
Безработицата се е покачила през 2020 г. от 23,9 на 37,9 процента, каза Световната банка миналата седмица.
Същевременно афганистанските младежи, активисти, малцинства и жени се тревожат, че свободите, които са спечелили от 2001 г., макар и все още крехки, ще им бъдат отнети от едно правителство, в което участват талибаните, а ако не талибаните, тогава полевите командири ще направят това.
За САЩ и НАТО голямата тревога е националната сигурност. Те искат гаранции, че Афганистан няма отново да стане убежище за терористични групировки, както беше и по времето на талибаните, и когато полевите командири управляваха.
Един от тях е Абдур Расул Саяф, който сега е ключов играч в Кабул и чиято групировка доведе някогашния лидер на Ал Каида Осама бин Ладен от Судан в Афганистан през май 1996 година. Саяф послужи като вдъхновение за филипинската терористична групировка „Абу Саяф“.
Друг полеви командир в Кабул – Гулбудин Хекматияр, за кратко приюти Бин Ладен след предвожданото от САЩ нахлуване през 2001 г., свалило от власт талибаните, които до този момент предоставяха убежище на лидера на Ал Каида. През 2017 г. Хекматияр подписа мирно споразумение с афганистанския президент Ашраф Гани и сега е член на афганистанския съвет за помирение.
През 2012 г. „Хюман райтс уоч“ предупреди НАТО, че ако не търси от правителствените сили, както и от талибаните отговорност за злоупотреби, алиансът „би оставил в наследство една страна, управлявана от извършващи нарушения полеви командири, включително талибаните, и сили за сигурност, на които не се търси отчет“, каза Патриша Госман, асоцииран директор за Азия на базираната в Ню Йорк организация.
Анализаторите са съгласни, че няма лесно решение за влошаващата се обстановка в Афганистан, независимо дали НАТО ще остане или ще напусне.
Някои казват, че НАТО и САЩ би трябвало да изпратят силно послание за мир към всички страни в проточилия се конфликт в Афганистан.
„САЩ и НАТО трябва да бъдат много ясни . . . че не желаят повече война в Афганистан, че искат политическо уреждане между воюващите страни и че тези лидери, които крещят за още война – и от двете страни, вече не са добри партньори на международната общност“, каза политическият анализатор и бивш съветник на афганистанското правителство Торек Фархади.
„Без политическо уреждане Афганистан го очаква по-жестока гражданска война и може да бъде разпокъсан в дългосрочен план“, добави той.
НАТО е изправена пред голяма главоблъсканица, обмисляйки изтегляне от Афганистан
