Първите дни на новата година са може би най-хубавото време. Всеки е изпълнен с надежда, позабравил и по-скоро е приписал лошото до този момент на изминалите 365 дни. Така 2020 година ще остане виновнa за сполетелите ни несгоди, а всички се надяваме, че през новата 2021 година ще се случи само добро. Благодарение на ваксините – вирусът ще ни подмине, проблемите с бежанските вълни ще бъдат забравени, войните в Близкия Изток и прочие няма да се случат.
Надеждата е чудесно нещо, но когато я объркаме с наивност, нещата стават опасни. Едва ли в рамките на една нощ, тази между 31 декември и 1 януари, светът е станал особено по-добър. Едва ли силните на деня са се отказали от намеренията си и слабите могат спокойно да си живеят, покровителствани от добрите намерения на по-големите. Това не се е случвало в хилядолетната история на човечеството до този момент и едва ли се е случило сега.
2020 година, колкото и лоша да бе, ни даде един хубав урок. Впрочем този урок идва от дрвеността и е малко срамно, народ като нашия с над 1300 години история, да си позволи да го е забравил. Вероятно опиянени от европейската солидарност, през последните години ние се отказахме от много неща, които са жизненоважни за една нация. Може би най-важното от тези неща е изграждането на модерна и боеспособна Българска армия.
Армията не ни трябва само заради евентуална непосредствена опасност от военен конфликт. Армията е много по-сложен и комплексен механизъм, който с хилядолетия е доказал своята необходимост. Ето така например след избухването на епидемията от COVID-19, европейската солидарност се спихна за няколко часа. Границите бяха затворени, износът на лекарства и защитни маски и облекла забранен, дезифенктантите бяха кът. Докато се преустроят икономиките в новата реалност коя беше институцията, която можеше да реагира? Да, това бе армията. Тя отключи своите резерви за защитни облекла, маски, спирт и прочие.
Ако се върнем само няколко години по-назад и си спомним бежанската криза би било изключително глупаво да не си направим изводите, че времената в които живеем са динамични, опасни и изискват действия. България се намира в политико-географска зона на света, която никога не се е славила като спокоен и сигурен регион. В акватиорията на Черно море има две амбициозни и мощни държави, бивши империи – Турция и Русия, които в определени моменти си сътрудничат, но в определени враждуват. Близкият Изток е на няколко часа полет и всяка нестабилност определено представлява опасност за националната ни сигурност. Голяма част от световните конфликти се случват непосредствено до нашия регион.
Мнозина ще кажат какво ни засяга това, нали сме членове на НАТО и ЕС. Да, ние сме членове и именно като такива сме длъжни да допринасяме. Длъжни сме да развиваме и укрепваме армията си с нови машини, технологии и най-вече с човешки потенциал и капацитет.
Въпросът не е просто да имаме голям брой военнослужещи, а по-скоро съществена част от населението ни да има поне начална военна подготовка. Това не означава само да имат бойни умения, а елементарни умения за реакция при кризи, умения за оцеляване и знание да помогнеш. Солидарността не е само да изпращаме SMS-и в помощ на някого, а да можем да окажем реална такава.
Затова през 2020-а година беше доста озадачаващо как мнозина приеха новината за създаването на доброволна военна служба несериозно и с присмех.
Всъщност възстановяването на редовната и доброволна служба се забелязва във все повече страни – Швеция, Австрия – все държави известни днес със своя пацифизъм. Те възстановяват армиите си не за да воюват, а защото обществото има нужда от тях.
Имайки предвид времената, в които живеем трябва ясно да си дадем сметка, че доброволната военна служба е не просто необходимост, а важна стъпка към това да гарантираме сигурността си. Крайно време е да си припомним основния урок на историята, за който говорихме и по-горе в текста – този, че трябва да можем сами да се справяме. Никой няма да ни помогне, ако сами не можем. Нашият народ веднъж вече се е сблъсквал с този урок. Преди падането ни под турско робство сме имали много шансове да прозрем опасността и да действаме. Ние обаче сме пропуснали това и сме оставили друг – Византийската империя да се справя вместо нас. Когато сме се усетили вече е било късно.
Със сигурност връщането на доброволната военна служба е крачка в необходимата посока и дано поне този път да не е закъсняла.
напишете Автор: Вангел Тодоров
