От древността „да станеш мъж“ не означава просто да навършиш определена възраст, а да придобиеш редица умения, които да ти позволят да се справяш с живота. Това означава да придобиеш знания и способности да реагираш при определени обстоятелства, да можеш да защитиш себе си и близките си, и най-вече да носиш отговорност не само за себе си, но и за семейството, което се очаква да създадеш.
Редица култури имат специфични инициации и начини да бъде отпразнуван този ден, в който момчето става на определена възраст да стане мъж и респективно от този ден нататък е натоварен с всички очаквания от обществото и задължения към семейството.Такъв е бил редът с векове.
В днешните арогантни времена обаче мнозина от нас, мислейки се за по-мъдри, умни и знаещи от нашите деди, само защото имат достъп да информация по всяко време в джоба си от своя телефон, смятат всичко това и най-вече мъжеството и мъжествеността за нещо остаряло, старомодно, а от няколко години насам и дори обидно. Обществото ни все повече дава гласност на това, че всеки има право на избор, може да избира родината си, религията си, а напоследък, плюейки на всякакви биологични закони вече може да избираме и пола си. Ако решим обаче можем дори и да не вземаме решение, просто ще следваме този, който дават по телевизията.
Това е модерно, „тренди“, това носи пари, известност и влияние, нищо друго не е важно. Тук нямам предвид външния израз на модерното – прически, поведение и прочие, а съзнанието, че можеш да бъдеш какъвто си искаш, да зарежеш всичко зад себе си и без всякаква отговорност, да правиш каквото си си наумил.
Голяма част от днешните млади мъже не искат дълги връзки, не искат обвързване, не искат деца, не искат постоянна работа. Искат единствено свободата за забавления, на нищоправене. Те нямат отговорности и респективно няма как да се научат да ги носят.
Няма го възпитанието на църквата, училището. Има все повече образователни, отколкото възпитателни функции.
Няма я казармата, а семейната среда не е достатъчна. Много често тя изкривява нещата в самолюбие и индивидуализъм и още повече формулира поведенчески модел на безотговорност към всичко извън своето Аз.
През изминалата седмица парламентът окончателно прие Закона за доброволната военна служба.Голяма част от поколението на днешните бащи не си спомня с добро казармата. Помни мизерията, разграждането, връзкарството и не на последно място простотията. Помнят прехода в една огромна и консервативна структура, който не беше много по-различен от това, което беше и в цивилния живот.
Със сигурност обаче освен лошото те си спомнят приятелствата, споделените моменти, грешки, гафове, учения и усещането да си част от нещо голямо.
Истината е, че преодолявайки трудностите, носейки отговорностите и грижейки се за другите, военната служба е преди всичко добродетел. Тя не просто учи хората да се бият и убиват други, а ги учи да се справят с трудностите, да носят отговорност, да се грижат за ближните си. Учи ги, че животът не е само забавление и игра, а грижа за ближния, за семейството, обществото.
Ако погледнете статистиката над 50% от браковете през последните години завършват с развод. Това е чудовищно число. Това показва кризата, в която се намира нашето общество. Това показва системна липса на емпатия. Емпатията е част от характера на всеки човек, но не бива да е единствено личен избор. Това е чувство, което трябва да се възпитава.
Да, вероятно е парадокс, но това чувство може да бъде възпитавано и в армията. Нима родолюбието не е вид емпатия? Затова преди да се смеем, отричаме и да се възмущаваме, нека ясно да си дадем сметка,че службата във въоръжените ни сили може да даде именно това. Неслучайно тенденцията за връщане на задължителната служба в армията все повече набира сили и в Европа, дори и в пацифистки общества, каквото е шведското, след всеобщо гласуване редовната военна служба беше възстановена.
Доброволната военна служба няма да реши проблемите в обществото ни, но със сигурност ще направи така, че поне онези, които искат и усещат нуждата да са полезни да допринасят и да се развиват, да имат тази възможност. Нима е толкова страшно в обществото ни да се върне мъжеството?
Автор: Ивайло Джилянов
